Menu
Счетоводни услуги от ИНБАЛАНС
InBalance News е създаден и се поддържа от ИНБАЛАНС България
За да ни се доверите, трябва да ни опознаете!

Основни грешки при избор на ERP система и подход за внедряване - част 1

ERP.BG - Основни грешки при избор на ERP система и подход за внедряване - част 1

Автор: Иван Аржентински, управител на ERP.BG

През годините на внедряване на ERP системи и други бизнес решения се убедих, че съществуват някои фактори, които са от ключово значение за успеха на проектите и които трябва да бъдат разглеждани още в самото начало, при взимането на решение за такъв проект, преди да бъдат оценявани всякакви други аспекти.

Днес вече има консенсус, че внедряването на ERP е от критично значение за всеки бизнес, но повечето мениджъри не са достатъчно навътре в темата и често се допускат грешки, които струват скъпо на компаниите. Отново и отново се сблъсквам с едни и същи грешни решения, които директно рефлектират върху възможността, да им доставим цялостни надеждни и функционални решения.

Реших да разкажа за тези ключови фактори в поредица от публикации в блога на ERP.BG. Факторите, които съм избрал, може и да изненадат незапознатите, но със сигурност няма да изненадат представителите на бранша, които ежедневно се занимават с тази дейност.

Ето някои важни проблеми, които мениджърите подценяват:

Проблемът с интеграцията на ERP

„Ще интегрираме две или повече системи“ – каза мениджърът и запретна ръкави ...

Горното изречение сигурно е изслушвано с присвит стомах от хиляди внедрители на бизнес софтуер. Те много добре знаят какво означава това, но клиентът най-често не приема доводите им, считайки, че те просто искат да си спестят „реалната“ работа. Какъв толкова може да е проблемът?

ОК, какво означава интеграция?

Ами, много е просто – имаме две информационни системи, от различни производители, и трябва да ги накараме да работят заедно, като една.

В миналото, когато имаше изобилие от ИТ специалисти, атакуването на този проблем по метода на „грубата сила“ беше що-годе успешно. Какво означава това? Накратко: събира се достатъчно голям екип от разнородни хора (например системен аналитик (този, който разбира и двете страни), програмисти, ключов потребител), с техни усилия проблемът се атакува и „нещо“ заработва. ОК, значи има решение. Какви са проблемите и какво се промени? 

Интеграциите са скъпи!

Много скъпи, както за първоначално въвеждане, така и за поддръжка в последствие. А цената на програмисткия труд през последните 3-4 години се покачи до невиждани за България нива. Тези стойности често се пренебрегват от мениджърите и се счита едва ли не, че като се купят две отделни системи, ще се случи нещо магическо и те ще заработят заедно в пълен синхрон. Би било чудесно, защото тогава биха могли да се закупят най-евтините системи за всяка дейност и цената за придобиване на цялостната информационна инфраструктура на предприятието би била просто аритметичният сбор от себестойностите на отделните системи. Както се казва: „Да, ама не!“. След като вече са закупили отделните системи, мениджърите на фирмата с ужас установяват, че сумите за интеграция са съизмерими или дори надминават цената на самите системи, а резултатите, дори на ниво предварителни очаквания, са по-скоро средни.

Изводът е, че интеграциите не са по джоба на микро и малките фирми. Често не са по джоба дори на средните фирми. Само най-големите могат да си позволят подобен лукс. Напук на това, най-често именно малките и средни предприятия решават, че могат да се справят с подобни проекти и лековерно се захващат. След това, вече са сериозно опарени, най-често с години не смеят да закупят никакъв софтуер и постепенно губят конкурентни позиции. Това не означава, че големите фирми въобще не трябва да се съобразяват с този фактор, а по-скоро, че има вероятност да успеят да преглътнат огромните проблеми, които интеграциите причиняват.

Извън цената, интеграциите имат редица недостатъци, които са решени от производителите на предварително интегрирани системи. Поради посочените по-долу причини, считам, че за да се пристъпи към интеграция, трябва да има крайно наложителна нужда и невъзможност да се закупи цялостна предварително интегрирана система.

Други недостатъци на интеграциите:

  • Тези интеграции често се ограничават до прехвърляне на базови данни. Рядко се интегрира „поведението“ на разнородните системи (с плъгини или подобни средства). Съответно и резултатите са посредствени – изпълняват се заложените цели, но като цяло потребителят няма „усещането“ за използване на цялостна система.
  • Две, три или четири години след стартирането на подобни интеграции, те често започват да се „разпадат“. Най-често продължат да функционират, но проблемът е, че вече не отговарят на нарастналите потребности на фирмата, не са актуализирани съобразно новостите в двете системи и т.н.
  • Подобни интеграции често налагат, потребителите да се съобразяват с тях, да въвеждат „еднакви“ номенклатури в двете системи, да не използват всички възможности на някоя от системите, защото интеграцията не ги поддържа и т.н.
  • Два производителя означава два центъра на отговорност. Винаги има риск производителите да започнат да се обвиняват един-друг за проблемите в работата. В такива случаи, на клиента му е изключително трудно да се ориентира „кой крив и кой прав“, а още по-малко - да посредничи за изглаждане на проблемите. А негативите от липсата на отговорност в крайна сметка са за него.
  • Интеграциите работят само при конкретните условия и платформи, за които са създадени. Тъй като най-често за интеграционния софтуер никой не се грижи през годините, постепенно същият започва да спъва развитието на цялостната информационна система на предприятието. Много рядко се среща клиент, който е склонен да плаща за редовна поддръжка и актуализация на самият интеграционен софтуер. Всъщност, клиентът често не осъзнава, че интеграционният софтуер също е софтуер и също има нужда от поддръжка ...
  • Ниско ниво на качеството. Интеграционният софтуер често се съставя за конкретен проект и при него се преследва по-скоро постигането на минимална цена и максимално бързо влизане в експлоатация. Много рядко интеграционният софтуер е със същото ниво на качеството, както са основните системи.
  • Интеграциите почти в 100% от случаите са между две системи. Когато има три или повече системи, се налага интегриране по двойки. Без допълнителен коментар е ясно, че рисковете пред подобни проекти се увеличават експоненциално – не само за първоначалният успех, а за работоспособността им след няколко години.

Списъкът с негативите от интеграцията може да се разширява, докато изчерпи българската азбука. За съжаление, въпреки всички тези негативи, клиентите продължават да вярват, че подобни проекти са смислени и въвличат производителите в такива проекти.

 

*Източник: http://erp.bg/information/blog/blog/2015/02/09/critical-issues-in-erp-selection-and-implementation-part1

Влезте, за да коментирате

Анкета

Знаете ли как влизащият в сила през май 2018 г. нов европейски регламент за защита на личните данни ще се отрази на задълженията ви като работодател.

Категории

Автори

InBalance

Следвай ни

 Следвай InBalance News във Facebook Следвай InBalance News в Google+ Следвай InBalance News в Twitter Следвай InBalance News в LinkedIn

Популярни тагове