Menu
Счетоводни услуги от ИНБАЛАНС
InBalance News е създаден и се поддържа от ИНБАЛАНС България
За да ни се доверите, трябва да ни опознаете!

Парични обезщетения за временна неработоспособност в страните от ЕС

  • Написана от 

Парични обезщетения за временна неработоспособност в страните от ЕСЕксперти на НОИ от дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране” предлагат в първия за 2016 г. бюлетин на института полезен анализ на практиката в областта на паричните обезщетения за временна неработоспособност в 27-те страни-членки на ЕС.

По-долу са цитирани резултатите от проучването, като е обърнато детайлно внимание на следните основни показатели: 

  • обхват на бенефициентите; 
  • удостоверяване на неработоспособността; 
  • квалифициращ период; 
  • период на изчакване; 
  • продължителност на плащане от страна на работодателя; 
  • размер на обезщетението; 
  • продължителност на обезщетението; 
  • данъчно облагане на парични обезщетения; 
  • дължими осигурителни вноски върху обезщетенията.

1. Обхват на бенефициентите на обезщетенията за временна неработоспособност

Обхватът на осигуряването за временна неработоспособност при болест включва различни категории лица, упражняващи трудова дейност. Най-често разликата се проявява при вида заетост – дали са работници и служители на трудов договор и приравнени на тях или са самостоятелно наети лица, за които са разработени специални правила/схеми (Белгия, Испания, Франция). Някои страни (Германия, Естония, Кипър, Латвия, Полша, Португалия, Словакия, Унгария, Чехия и България) допускат изключения от задължителното осигуряване за временна неработоспособност, като предоставят възможност за доброволно осигуряване за риска „болест“ за отделни групи и при определени условия. В обхвата на бенефициентите на обезщетенията за временна неработоспособност се включват и безработните лица, регистрирани в съответните служби, или участващите в програми за задължителна трудова дейност (Австрия, Румъния, Хърватия и Швеция).

2. Удостоверяване на неработоспособността

Неработоспособността се удостоверява от лекар във всички изследвани държави. В Португалия и Унгария не съществува формално времево ограничение за деклариране на неработоспособността. Дания поставя акцент върху декларацията, с която документира заболяването и се предоставя информация за възможностите на лицето да остане на пазара на труда, напр. частична заетост, обучение и т. н. Изискване за деклариране на неработоспособността от първия ден на заболяването съществува в Гърция, Ирландия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Холандия, Чехия, Швеция, България. В Италия, Белгия и Франция лекарят има задължението да представи документа на работодателя и/или на осигурителния орган до 2 дни от датата на издаване. Неработоспособността се удостоверява от третия ден на заболяването в Люксембург, Испания и Хърватия. От четвъртия ден на заболяването то се удостоверява в Австрия, Германия и Естония, а във Финландия - от деветия. В различните държави има и известна разлика по отношение на това кой преценява възможностите за работа при продължителен болничен – лекари или комисии към осигурителните институции или общините, от които се изплащат различни видове обезщетения и помощи.

3. Квалифициращ период

Квалифициращият период характеризира изискуемия минимален период в осигуряване преди бенефициентът да придобие право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Няма квалифициращ период, т.е. парично обезщетение се отпуска независимо от продължителността на осигурителния стаж, в следните държави: Австрия, Латвия, Словения, Унгария, Финландия, Холандия и Швеция. Не се предвижда квалифициращ период за служителите и в Словакия, Чехия, Италия, Люксембург и Германия, като се прави изключение за определени групи лица – самонаети, доброволно осигурени, в зависимост от продължителността на трудовия договор и др. В държави като Естония, Румъния, Полша, Гърция, Дания, Испания и Литва минимално изискуемият период за участие в осигурителната система варира между 14 дни и 5 месеца. Между 6 и 9 месеца участие с осигурителни вноски през месеците, непосредствено предхождащи неработоспособността или през последната година (с прекъсване или без такова) се изискват в Белгия, Кипър, Португалия, Франция, Ирландия, Малта, България и Хърватия. В някои от държавите се изисква както осигуряване през последната една или две години, така и общо осигурително участие, което може да достигне до платени 104 седмични вноски от първоначалното започване на работа (Ирландия).

4 . Период на изчакване при изплащане на обезщетението за временна неработоспособност

Период на изчакване при изплащане на обезщетението за временна неработоспособност (дни без обезщетение) няма в Белгия, Германия, Люксембург, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и България. В други държави в масовия случай няма период на изчакване, но се прави изключение за самостоятелно заети лица. Това са Дания (2 седмици), Литва (2 или 4 дни), Хърватия (42 дни) и Финландия (7 дни, ако са инвалиди). Период на изчакване от 1 до 3 дни има в следните 13 държави: Латвия, Швеция, Холандия, Австрия, Гърция, Естония, Италия, Чехия, Испания, Малта, Франция, Португалия и Кипър. В последната страна-членка има различен период за самостоятелно заетите лица, който е 9 дни (или 3 дни, ако са хоспитализирани). В Швеция самостоятелно заетите могат да изберат период на изчакване от 1, 14, 30, 60 или 90 дни, като същият става 7 дни, ако те не направят своя избор. Периодът, през който не се изплаща обезщетение в Ирландия, е 6 дни.

5. Продължителност на плащането от страна на работодателя

В повечето държави от Европейския съюз има регламентирано плащане от страна на работодателя. В Естония, Чехия и Испания това плащане започва от четвъртия ден на неработоспособността (след като е приключил периодът на изчакване) и продължава съответно до осмия, до четиринадесетия и до петнадесетия ден. В Латвия плащането започва от втория до десетия ден на заболяването, а в Швеция – от втория до четиринадесетия. В държавите, в които няма изчакващ период - Литва, България, Румъния, Финландия и Словакия, работодателят изплаща обезщетение за първите от 2 до 10 дни от неработоспособността. В Унгария работодателят плаща общо до 15 работни дни за всяка календарна година. В Белгия, Словения и Полша продължителността на изплащане на обезщетението от работодателя е съответно до тридесетия ден, до 30 работни дни и до 33 календарни дни. В някои страни работодателите продължават да изплащат заплати на служителите си по време на неработоспособността, като продължителността може да е:

  • от 4 до 6 седмици (Дания, Германия, Хърватия);
  • между 6 и 12 седмици (Австрия, Люксембург);
  • 2 години (Холандия).

В Малта продължителността на плащането от страна на работодателя е уредено в трудовото законодателство и/или в колективен трудов договор. Във Франция работодателят плаща цялата (или част) от разликата между заплатата и размера на обезщетението за временна неработоспособност от общата схема на здравното осигуряване, в съответствие с националните браншови договори или съгласно колективния трудов договор. В Италия обезщетението се изплаща директно от работодателя, но се приспада от дължимата на Националния социалноосигурителен институт сума за осигурителни вноски. Държавите, в които няма плащане от работодателя, са Гърция, Ирландия и Португалия. В Кипър такова има единствено в случаите на предварителна договорка чрез споразумение между служителя и неговия работодател.

6. Размер на обезщетението за временна неработоспособност

В изследваните 27 държави-членки на ЕС размерите на обезщетението за временна неработоспособност са както следва:

  • 50% от брутното или референтно възнаграждение, но не повече от 70% (Австрия, Гърция и Италия);
  • 55% от осигурителната основа (Словакия). В Португалия размерът на паричното обезщетение за временна неработоспособност варира от 55% до 100% от средно дневното възнаграждение през предходните 6 месеца в зависимост от продължителността и естеството на заболяването, както и от броя на зависимите членове на семейството;
  • 60% от трудовото възнаграждение или от осигурителната основа (Белгия, Испания, Кипър, Унгария и Чехия). Във Франция дневната помощ е 55% или 66,66% от предишния дневен доход, като се вземат предвид и определени тавани на плащанията (максимум 43,13 евро на ден);
  • 70% от възнаграждението за последните от 3 до 6 месеца (Германия, Естония, Холандия и Хърватия);
  • От 75% до 100% от брутния среден осигурителен доход за последните 6 месеца в зависимост от вида на заболяването (Румъния);
  • 80% от брутния доход или средната брутна заплата, на която се е осигурявало лицето за предходните 12 месеца (Латвия, Полша и Швеция). В България параметрите са същите, но за предходните 18 месеца. В Словения се изплащат между 80% и 100%, а в Литва - 80% за първите 2 дни; от третия ден - 40%, а след седмия ден – отново 80% от средно месечното възнаграждение.
  • Люксембург изплаща пълното възнаграждение, което осигуреното лице е получавало преди настъпване на неработоспособността. Във Финландия размерът на обезщетението за временна неработоспособност зависи от декларирания годишен доход на лицето. В Дания обезщетението се изчислява въз основа на почасовите доходи, но не повече от 556 евро на седмица. Фиксирани са размерите на обезщетението в Ирландия (188 евро на седмица) и Малта (12,86 евро на ден, като ако осигуреното лице е самотен родител то става 19,88 евро на ден).

7. Продължителност на изплащането на обезщетението за временна неработоспособност

Продължителността на изплащане на обезщетението за временна неработоспособност в страните-членки на ЕС може да се групира по следния начин:

  • до 6 месеца – Дания, Кипър, Литва и Малта. Обезщетенията могат да бъдат изплащани за по-дълъг период, ако са изпълнени известни условия за удължаване на срока или неработоспособността е с периодичен характер (напр. при определени заболявания);
  • между 6 месеца и 1 година – Естония, Гърция, Италия, Полша, Румъния и Финландия. В специални случаи (когато е установена нуждата от продължаване на медицинските грижи) изплащането на обезщетението може да се удължи за по-дълъг период и дори да стане безсрочно;
  • периодът на „първичната неработоспособност“ е 1 година в Австрия, Белгия, Испания, Люксембург, Словакия, Унгария, Франция, Хърватия, Чехия и Швеция. В случай, че болестта продължи след този период, лицата могат да кандидатстват за допълнителни парични обезщетения за временна неработоспособност. Плащането се прекратява, ако бъде отпусната пенсия за инвалидност или в случай на неспазване на контролните мерки, предназначени да насочат лицето към друга схема за обезщетение;
  • между 1 и 3 години – Германия, Ирландия, Португалия и Холандия. При тях обаче има поставено условие за участие в осигурителната система за точно определен период от време;
  • до пълното възстановяване на работоспособността (при определени условия) обезщетение се изплаща в Латвия, Словения и България.

8. Данъчно облагане на паричните обезщетения за временна неработоспособност

Паричните обезщетения за временна неработоспособност не подлежат на данъчно облагане в Португалия, Румъния, Словакия и България. В Германия и Хърватия също е така, но съществуват редица особености – самите обезщетения не подлежат на данъчно облагане, но продължаващото плащане, което е за сметка на работодателя, се облага с данък. Страните, в които има данъчно облагане на обезщетенията за временна неработоспособност са общо 21 - Австрия, Белгия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Словения, Унгария, Финландия, Чехия, Швеция, Холандия и Франция, като в последната не подлежат на данъчно облагане само помощите при смърт и помощите за родители, полагащи грижи за дете в неравностойно положение.

9. Дължими осигурителни вноски върху обезщетенията за временна неработоспособност

Осигурителни вноски върху обезщетенията за временна неработоспособност не се дължат в следните 13 страни: Белгия, Гърция, Естония, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Португалия, Словакия, Унгария, Чехия и Швеция. В Литва е налице особеността, че се дължат само здравноосигурителни вноски, които се приспадат от паричното обезщетение за временна неработоспособност. В Дания пък осигурителни вноски са дължими само към схемата за допълнително пенсионно осигуряване. Върху обезщетенията не се внасят осигурителни вноски и в Австрия, Германия, Полша, Хърватия, Румъния, България и Холандия, но се запазват осигурителните вноски върху продължаващото плащане от страна на работодателя. Осигурителни вноски се внасят в 5 страни-членки - Испания, Люксембург, Словения, Франция и Финландия, като в последната държава върху обезщетенията се внасят здравни осигуровки в размер на 1,47% за сметка на осигуреното лице.


Пълният текст на анализа на НОИ може да бъде намерен в в рубриката „За потребителя” - “Информационни материали” - Бюлетин на НОИ - 2016.

Източник: НОИ

 

Влезте, за да коментирате

Категории

InBalance

Следвай ни

 Следвай InBalance News във Facebook Следвай InBalance News в Google+ Следвай InBalance News в Twitter Следвай InBalance News в LinkedIn

Популярни тагове