Menu
Счетоводни услуги от ИНБАЛАНС
InBalance News е проект на ИНБАЛАНС България
За да ни се доверите, трябва да ни опознаете!

Законопроект за мерките срещу изпирането на пари е внесен в НС на 22.08.2017 г.

  • Написана от 

Законопроект за мерките срещу изпирането на пари е внесен в НС на 22.08.2017 г.Проект на Закон за мерките срещу изпирането на пари е внесен за разглеждане в НС.

Законопроектът е разработен от създадена за целта със съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и на председателя на ДАНС междуведомствена работна група, като целта на законодателната инициатива е да съгласува текстовете в българското законодателство с разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/849, международните стандарти, Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма (CETS 198), както и на задължителни резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Тъй като промените, които трябва да бъдат направени в действащия към момента нормативен акт, са значително количество, възприет е подходът за изготвянето на проект на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, който да отмени настоящия, уточняват авторите.

По-долу са цитирани мотивите към законодателната инициатива:

....

МОТИВИ

към проекта на Закон за мерките срещу изпирането на пари

Изпирането на пари, финансирането на тероризма и организираната престъпност представляват значителен проблем, за преодоляването на който следва да се предприемат мерки не само на национално равнище, но и на равнище Европейски съюз.

Целенасочените и пропорционални превантивни действия срещу използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма имат изключително важно значение за решаването на този проблем.

През 2015 г. е приета Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (Директива (ЕС) 2015/849, Директивата).

При изготвянето на текста на Директивата са взети под внимание и Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности и разпространението на оръжия за масово унищожение на Financial Action Task Force, приети през февруари 2012 г. (Препоръките на FATF; международните стандарти)   

Настоящият законопроект е разработен от създадена за целта със съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” междуведомствена работна група, съпредседателствана от ДАНС и МВР, и има за цел привеждането на българското законодателство в пълно съответствие със и постигането на ефективно прилагане на изискванията на посочената Директива (ЕС) 2015/849, международните стандарти, Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма (CETS 198), подписана във Варшава на 16.05.2005 г., както и на задължителни резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. 

Предвид множеството и съществени промени, които се предлага да бъдат направени по отношение на досегашната уредба на мерките срещу изпирането на пари, е възприет подходът за изготвянето на проект на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), който да отмени настоящия.

Предвижда се със закона да се определят мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение.

Както и в сега действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари е дадена дефиниция на понятието „изпиране на пари” по смисъла на закона и са изброени категориите задължени по закона субекти.

Определен е кръгът задължени лица съобразно възприетия в действащия закон подход и в съответствие с чл. 2, параграф 1 от Директивата, както и с чл. 4 от Директивата, който изисква от държавите членки да гарантират, че Директивата обхваща изцяло или частично професии и категории предприятия, различни от задължените субекти, посочени в чл. 2, параграф 1, които са ангажирани с дейности, за които е особено вероятно да бъдат използвани за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма. 

Независимо от това, подходът за прилагане на мерките по законопроекта съобразно установения риск е значително по-гъвкав в сравнение с този в действащия ЗМИП и би позволил изключения при наличието на определените в законопроекта условия, свързани с по-нисък риск, определен на базата на обективни критерии.

С оглед изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 са предложени и мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, които съгласно законопроекта включват комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване, оценка на риска от изпиране на пари, разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти, разкриване на друга информация за целите на закона, контрол върху дейността на задължените субекти и обмен на информация.

Посочените мерки са подробно уредени в изготвения проект на Закон за мерките срещу изпирането на пари, като редът за тяхното прилагане е предвидено да бъде доразвит в Правилника за прилагане на закона.

Комплексната проверка на клиентите е уредена в едноименната глава втора на законопроекта. Предвидени са както общи правила за прилагане на мерките за комплексната проверка (раздел І), така и особени правила (раздел ІІ), ред и условия за прилагане на мерки за опростена комплексна проверка (раздел ІІІ), както и ред и условия за прилагане на мерки за разширена комплексна проверка (раздел ІV). 

Уредени са видовете мерки за комплексна проверка – идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация, идентифициране на действителния собственик, събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите отношения, които са установени, установяване на произхода на средствата, текущо наблюдение върху установените делови отношения. Регламентирани са хипотезите, при които се прилагат тези мерки – установяване на делови отношения, извършване на операции или сключване на сделки над определени стойности, при всеки случай на съмнение за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход, независимо от размера на операцията или сделката, рисковия профил на клиента, условията за прилагане на мерките за комплексна проверка или други изключения.  

Налице е изискване за извършване на комплексната проверка преди установяване на деловото взаимоотношение или сключването на случайната сделка/операция, като при невъзможност за извършване на комплексна проверка задължените лица по закона са длъжни да откажат извършването на операцията или сделката или установяването на делови взаимоотношения, а при вече установени такива – да ги прекратят, като преценят дали да уведомят дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”. В законопроекта изрично е предвидено, че тези разпоредби не се прилагат в определени случаи - при сключването на договори за задължителни застраховки по смисъла на Кодекса за застраховането (каквато е застраховка „Гражданска отговорност”), от Българската народна банка - при извършването на сделки с чуждестранни валути, когато прилагането им противоречи на разпоредбите на Закона за Българската народна банка, както и в случаите, когато прилагането на мерките противоречи на разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс и Закона за частните съдебни изпълнители. Въпреки отпадането на забраната в тези случаи за задължените лица е налице задължението да преценят уведомяване на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”. С оглед постигане на яснота при тълкуване и прилагане на понятието „свързани операции” е предвидена дефиниция в § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби към законопроекта.

Забранено е откриването или поддържането на анонимна сметка или на сметка на фиктивно име, както и откриването или поддържането на анонимни депозитни сертификати или депозитни сертификати на фиктивно име.

Предвидени са особени правила при прилагане на мерките за комплексна проверка по отношение на бенефициентите по застрахователни договори, бенефициентите на доверителна собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни правни образувания. 

Предвидените в законопроекта условия и прагове за извършване на комплексна проверка на клиента по отношение на електронни пари са съобразени освен с изискванията на чл. 12 от Директивата и с предложените изменения на  Директивата. Въпреки въвеждането в закона на хипотези, при които не се извършва комплексна проверка на клиента, е налице и задължение за прилагане на мерките за комплексна проверка при ситуации на по-висок риск, определени при извършването на Национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм (съгласно чл. 7 от Директивата), и когато въз основа на анализа на риска (съгласно чл. 8 от Директивата) ситуациите не могат да бъдат определени като нискорискови. Предвидена е възможност за определяне с правилника за прилагане на закона на други изисквания по отношение на ситуации с по-висок риск, касаещи операции и сделки с електронни пари. 

Всички изброени изисквания за извършване на комплексна проверка на клиентите следват както от разпоредбите на Директивата 

(чл. 10-14), така и от международните стандарти.

Опростената комплексна проверка се допуска в зависимост от оценката на потенциалния риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм. За прилагане на мерки за опростена комплексна проверка по реда на този раздел се изисква одобрение от служител на задълженото лице на висша ръководна длъжност. Опростената комплексна проверка на клиентите изисква прилагането на всички мерки за комплексна проверка при съобразяване на степента и обема на тяхното прилагане с нивото на риск чрез прилагане на една или повече от посочените в законопроекта мерки. Предвидени са и конкретни мерки за опростена комплексна проверка, които може да се прилагат заедно и поотделно.

По отношение на продуктите, услугите, операциите или сделките, или механизмите за доставка е предвидена възможност задължените лица да могат да преценят потенциалния риск за целите на прилагане на опростената комплексна проверка на клиента на основата на допълнителни рискови фактори, посочени изрично в чл. 30 от законопроекта. Такива се явяват например продуктите, при които рискът от изпиране на пари и финансиране на тероризма се управлява от други фактори, като ограничения върху портфейла или прозрачност на собствеността.

За прилагането на такива мерки задължените по закона лица следва да уведомяват предварително дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Предвидена е възможност дирекцията да даде задължителни указания за преустановяване прилагането на такива мерки при наличие на информация, обуславяща по-високо ниво на риск. 

В преобладаващата си част допустимите от Директивата изключения се отнасят до кредитните и финансовите институции. По отношение на понятието „кредитна институция” е налице пълно съответствие с дефиницията за кредитна институция в Закона за кредитните институции.

Понятието „финансова институция” не е транспонирано в законопроекта така, както същото е дефинирано в чл. 3, т. 2 от Директивата. Сред мотивите за това решение е фактът, че в националното законодателство вече има дефиниция за финансова институция и то се явява излишно, тъй като всички посочени като финансови институции от Директивата лица са включени като задължени лица в чл. 4 от законопроекта. Водещ при определяне на категориите задължени лица е характерът на дейността им, а не тяхното наименование. 

При подготвяне на текстовете на законопроекта, касаещи условията за извършване на комплексна проверка, включително възможността за опростена проверка, са взети предвид действащото в момента законодателство, международните стандарти, констатациите от оценителните доклади на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа и практиката на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” до момента. 

Предвид изложеното допустимите изключения са въведени по отношение на кредитните институции, както и по отношение на някои задължени лица, които са финансови институции по смисъла на Директивата (например предвидената в чл. 22 от законопроекта възможност сметка да бъде открита преди приключването на комплексната проверка). Въвеждането на допустимите от Директивата изключения по отношение на всички категории задължени лица, които попадат в дефиницията за финансова институция от Директивата, би било обосновано единствено при доказано ниско ниво на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм при осъществяване на дейността на тези категории лица (след извършване на първата национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма съгласно изискванията на чл. 7 от Директивата, съответно на чл. 95 от предложения проект). 

Освен изрично посочените в Директивата (чл. 18-24) хипотези, в които се прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента, в законопроекта е предвидено такива мерки да се прилагат и при ситуации с друг по-висок риск, който  може да бъде определен по следните начини - от самото задължено лице на базата на извършвана от него оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм и определяне на рисков профил на клиента; на базата на заключенията от Националната оценка на риска и указанията от дирекция „Финансово разузнаване”. Директорът на дирекция „Финансово разузнаване” се предвижда да запази компетентността си и за даване на указания за прилагане на такива мерки и по отношение на лица от т. нар. „високорискови държави”. 

Упражняването на тези правомощия за даване на указания относно прилагането на разширена, съответно неприлагането на опростена комплексна проверка на клиента, ще спомогне за комуникиране на резултатите от извършваните от дирекция „Финансово разузнаване” анализи, насочени към общите и актуални схеми и тенденции за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, както и на резултатите от анализи, извършвани от международни организации като FATF.  

Разширява се и кръгът от лица, които попадат в дефиницията за видна политическа личност и спрямо които задължително се прилагат мерки за разширена комплексна проверка. Това се налага с цел постигане на съответствие с дефиницията за видна политическа личност в 

чл. 3, т. 9 от Директивата. Добавя се категорията „членове на управителните органи на политически партии”. 

Освен произхода на средствата, използвани в деловите отношения с видни политически личности и свързани с тях лица или при случайните сделки и операции, извършени от тях, е въведено задължение за установяване и на източника на богатство на тези лица. Последното се налага с оглед на транспониране разпоредбата на чл. 20 от Директивата и на изискванията на международните стандарти (Препоръка 12 на FATF и тълкувателните бележки по нея). 

Изрично са формулирани случаите, в които задължените по закона субекти са длъжни да прилагат мерки за разширена комплексна проверка. Хипотезите съответстват на посочените в чл. 18-24 от Директивата и на предвидените в Препоръки 12, 13 и 15 на FATF.  На задължените по закона лица е вменено задължението на основата на оценката на риска да разработят ефективни вътрешни системи, които да им позволят да идентифицират случаите, в които следва да се прилагат такива мерки.

По отношение на кореспондентските отношения в законопроекта е въведена дефиниция на това понятие (§ 1, т. 10). Дефиницията и разпоредбите, касаещи условията за встъпване в кореспондентски отношения, разширяват приложното поле на изискванията спрямо режима в сега действащия ЗМИП. Изискванията за прилагане на разширени мерки при встъпване в кореспондентски отношения се прилагат вече не само спрямо кредитните институции, но и спрямо всяко задължено по закона лице, което е в състояние да встъпи в такива отношения. Така формулираните разпоредби в законопроекта кореспондират с дефиницията в чл. 3, т. 8  и с изискванията в чл. 19 от Директивата.

В законопроекта се въвежда изрична дефиниция „банка фантом”, съответстваща напълно на дефиницията в чл. 3, т. 17 от Директивата, с цел да бъдат обхванати и финансовите институции или институциите, извършващи дейности, еквивалентни на извършваните от кредитните институции и финансовите институции.

В раздели V и VІ са регламентирани съответно условията и редът за идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация, както и идентифицирането на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация. 

Отчетена е необходимостта от точна и актуална информация за действителния собственик като ключов фактор при разкриването на престъпления с оглед на възможността самоличността на дадено лице да бъде скрита зад дружествена структура. 

Сред основните промени в сега действащия режим по идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация е изричното формулиране на задължение за всички учредени на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и лицата им за контакт, както и всички физически и юридически лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и лицата им за контакт да получават, да разполагат и да предоставят в определените в закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Друго съществено задължение за тези лица и правни образувания е да предоставят на задължените по закона субекти при извършване на идентификация и нейната проверка информация относно действителните собственици. Предвидено е и задължение такава информацията да се предоставя при поискване и на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок.

Така формулираните задължения кореспондират с изискванията на чл. 30 и 31 от Директивата и на Препоръки 24 и 25 на FATF и имат за цел въвеждане на гаранции за възможността на задължените по закона субекти да извършват идентификация на действителните собственици и нейната проверка.

Изискването за наличието на лицe за контакт, което да отговаря за изпълнението на изискването за прозрачност на действителния собственик, съответства на международните стандарти (Тълкувателни бележки по Препоръка 24, буква „Б”, т. 9 на FATF).

В § 2 от Допълнителните разпоредби към законопроекта е формулирана подробна дефиниция на понятието „действителен собственик”, която съответства напълно на дефиницията в чл. 3 т. 6 от Директивата. С цел внасяне на яснота при тълкуването и улесняване прилагането на разпоредбите относно идентифицирането на действителните собственици и проверката на тяхната идентификация в дефиницията прекият и непрекият контрол са разграничени. Дефиницията не се прилага за публичните дружества, но в законопроекта е предвидено задължение за задължените по закона субекти по отношение на техни клиенти – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, да събират информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. 

Предвидено е информацията и данните за действителните собственици да се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ, а на физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост – в регистър БУЛСТАТ.

С цел транспониране на разпоредбите на чл. 30 и 31 от Директивата в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени промени и в Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите, Закона за регистър БУЛСТАТ, Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици и др. При регламентиране на реда и условията за идентификация и проверка на идентификацията на действителните собственици са взети предвид и препоръките, отправени към България от Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

В раздел VІІ са регламентирани редът и условията за изясняване на произхода на средствата.

Предвиждат се следните допустими способи за прилагане на тази мярка - събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и за очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин; събиране на друга информация от официални независими източници  – данни от публично достъпни регистри и бази от данни и др.; информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или на други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.

Глава трета от законопроекта съдържа уредба на съхраняването на информация и статистически данни.

Предвиден е срок за съхраняване на събрани и изготвени по реда на закона и правилника за неговото прилагане документи, данни и информация. Уредено е и  съхраняването на посочената информация.

С цел транспониране изискванията на чл. 44 от Директивата и Препоръка 33 на FATF е въведено изрично задължение за органите и институциите с компетентност в областта на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма да поддържат такива изчерпателни статистически данни по въпроси, свързани с ефективността на системите за превенция и предотвратяване на изпирането на пари или финансирането на тероризма, както и да предоставят същите за обобщаване.

Разкриването на информация като вид мярка за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари е уредено в глава четвърта от законопроекта.

В раздел І на глава четвърта е уредено разкриването на информация за изпиране на пари. Предвидено е задължение за уведомяване на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” при съмнение и/или узнаване за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход. Необходимостта от въвеждане на задължението за уведомяване на дирекцията не само при съмнение, но и при узнаване за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход произтича от разпоредбата на чл. 33, параграф 1, буква „а” от Директивата. 

Предвид изричната разпоредба на чл. 33, параграф 1 от Директивата, както и на Препоръка 20 на FATF и тълкувателните бележки към нея по отношение на разкриването на информация при съмнение и/или узнаване за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход е предвидено същото да се извършва незабавно и преди операцията или сделката да бъдат извършени, а в случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно или има вероятност това да осуети действията по преследване на бенефициерите на съмнителна сделка или операция - незабавно след извършването й.

В законопроекта са включени текстове, уреждащи възможността дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” да получава достъп до пълния обем информация, необходима за упражняване на законоустановените й функции. Такива разпоредби съществуват и в сега действащия ЗМИП. Това е необходимо във връзка с постигане на съответствие с изискванията на Директивата (чл. 32,     

параграф 4), Препоръките на FATF (Тълкувателни бележки по Препоръка 29, 

т. 6) и Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма (CETS 198), подписана във Варшава на 16 май 2005 г., (чл. 12, ал. 2), които предвиждат навременен достъп до информация от финансов, административен и правоприлагащ характер, която е необходима на звената за финансово разузнаване за надлежното изпълнение на техните задачи. 

По същите мотиви и с цел обезпечаване изпълнението на изискването на Директивата и на международните стандарти за своевременно получаване на информация, в законопроекта е предвидено и получаването от дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” на безвъзмезден достъп до информационни масиви, изграждани и поддържани от държавни и общински органи, за нуждите на анализа. 

С цел намаляване на административната тежест и съкращаване на сроковете за предоставяне, обработване и разкриване на информация по закона, за определени категории задължени лица по ЗМИП е предвидено изрично задължение за предоставяне на информация на електронен носител или чрез защитен канал за електронен обмен, като форматът следва да се определи от дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.

В законопроекта е предвидена възможност при получаване на уведомление за изпиране на пари дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” да дава указания на задължените по закона лица относно осъществяване на наблюдение на извършваните в рамките на деловото взаимоотношение сделки или операции за определен период и относно предоставяне на информация за същите на дирекцията. Решението за срока, в който се осъществява наблюдението, както и за вида на сделките и операциите, за които се предоставя информация, за всеки конкретен случай се взема от директора на дирекцията. С въвеждането на тази възможност се цели подобряване на взаимодействието между дирекцията и задължените субекти, което се изразява в подпомагане на задължените субекти при осъществяването на мониторинг и приоритизиране на същия по случаи, определени от дирекцията, както и увеличаване на гаранциите за получаване на необходимата за извършване на качествен финансоворазузнавателен анализ информация.

По отношение на разкриването на резултатите от извършения от дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” анализ, с цел постигане на по-голяма яснота при конкретизиране на адресатите на тази информация, в законопроекта същите са подробно изброени. 

В проекта на закон изрично се въвежда задължение за адресатите на информацията да предоставят на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” обратна информация за това, как е била използвана предоставената информация, за насочването й към друг компетентен орган, както и за резултатите от извършените въз основа на тази информация разследвания или проверки. Това се налага от изискванията на Директивата (чл. 32, параграф 6).  

В законопроекта е предвидено, когато това е необходимо за целите на превенцията на изпирането на пари, дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” да предостави на компетентните специализирани дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност” и на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” на Министерството на вътрешните работи възможност за извършване на търсене в регистър на лицата, докладвани за осъществяване на съмнителни налични парични преводи и пощенски парични преводи, съдържащ данни за имената, и при наличие – датата на раждане на лицето. Достъпът е изключително важен с оглед на осигуряването на своевременна информация, която би могла да бъде свързана с тероризъм или с финансирането му. Пълен достъп до тази информация се получава само при наличието на съответните гаранции за законосъобразното й използване. Въвежда се и задължение компетентните структури, получили достъп до тази информация, да поддържат подробна справка за извършваните проверки и да предоставят тази информация за целите на чл. 132, ал. 4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” (ЗДАНС). 

Съгласно предвидените изменения и допълнения в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) (§ 13 от Преходните и заключителните разпоредби на проектозакона) гореизброените разпоредби относно възможностите за получаване, обработване и предоставяне на информация се прилагат и при получено уведомление за финансиране на тероризъм по чл. 9 или 14 от ЗМФТ.

В законопроекта са регламентирани и възможността за спиране на определена операция или сделка въз основа на информация, получена по съответния ред от дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, както и редът за уведомяване на компетентните органи при определени предпоставки.

Изрично е въведена възможността да се иска спиране на сделка или операция, която предстои да бъде извършена извън територията на Република България, както и възможността такава сделка или операция да бъде спряна на територията на страната по искане на чуждо звено за финансово разузнаване, което се налага поради изискванията на  Директивата (чл. 32, параграф 7) и на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма (CETS 198), подписана във Варшава на 16 май 2005 г. (чл. 14 и 47). 

В раздел ІІ на тази глава е уредено разкриването на друга информация по закона. Предвижда се предоставяне на информация от задължените лица за плащания в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, както и предоставянето от Агенция  „Митници” на информация за плащания в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута. Тази информация се предоставя на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” и по сега действащия ЗМИП. 

По отношение информацията, която не е свързана със съмнение/узнаване за изпиране на пари/наличие на средства с престъпен произход и която се получава от дирекцията при условията и по реда на ЗМИП, се предвижда включването на нова категория информация, получена от „Централен депозитар” АД, която касае издаването и разпореждането с безналични финансови инструменти. Условията и редът за предоставянето й следва да се уредят допълнително с инструкция. Така получената информация се предвижда да бъде използвана за анализ от дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” заедно с информацията за плащания в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута и за плащания в брой на стойност над 

30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута.  

В § 13 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, който въвежда необходимите промени в ЗМФТ, е предвидена и възможността при възникване на съмнение за финансиране на тероризъм дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” да може да упражнява всичките си правомощия за събиране на информация от задължените лица, държавните и общинските органи и по линия на международния обмен. 

В законопроекта изрично е уредена възможността за предоставяне на информация по ЗМИП по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция „Национална сигурност” сертификат за достъп, като за определени категории информация е предвидено това да се извършва посредством защитени канали за електронна комуникация. Аналогични разпоредби са предвидени и в частта от законопроекта, с която се изменя и допълва ЗМФТ, по отношение на информация, касаеща съмнение за финансиране на тероризъм. Тези законови възможности биха намалили административната тежест и за задължените по закона лица, държавните и общинските органи, и за дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” и биха съкратили сроковете за получаване, обработване и предоставяне на информация по ЗМИП и ЗМФТ, което неминуемо би довело до повишаване на качеството на извършвания финансоворазузнавателен анализ и на резултатите от него.

Прилагането на цитираните разпоредби се предвижда след изграждане на съответната техническа възможност и на защитени канали за електронна комуникация, съответно на автоматизирани информационни системи (АИС) или мрежи, и при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Защитата на информацията е уредена в едноименната глава пета от законопроекта.

Предвидена е забрана за задължените по закона лица, за лицата, които ги управляват и представляват, както и за техните служители да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по закона. Така въведената забрана не се прилага в конкретно изброени хипотези, които кореспондират както с разпоредбите на чл. 45 от Директивата, така и с международните стандарти. С оглед транспониране на изискването на чл. 45, параграф 8 от Директивата в законопроекта се предвижда обмен на информация за съмнение/узнаване за изпиране на пари или за наличие на средства с престъпен произход в рамките на групата. Предвид  възможността от възникване на ситуации, в които това разкриване да е нецелесъобразно с оглед на извършвания финансоворазузнавателен анализ, е предвидено директорът на дирекция „Финансово разузнаване” да даде други указания. 

С цел увеличаване на гаранциите за защита на получената при условията и по реда на закона информация е предвидено тя да се използва само за целите на този закон. Предвидени са ограничения за служителите на дирекцията относно ползването и разгласяването на сведения и факти, съставляващи служебна, банкова, търговска или професионална тайна, както и други сведения и факти, които са им станали известни при изпълнение на служебните им задължения. Такива разпоредби са налице и в сега действащия ЗМИП.

Въвеждат се изрично и хипотези, посочени в Директивата (чл. 32, параграф 5), в които дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” може да откаже предоставяне на информация.

Със законопроекта се предвижда и възможността дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” да използва получената при условията и по реда на закона информация и за извършване на стратегически анализи, насочени към тенденциите и схемите за изпиране на пари и финансиране на тероризма, въз основа на които се идентифицират заплахи и уязвимости от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Резултатите от тези анализи се използват само за целите на закона, а по преценка на директора на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” за резултатите могат да бъдат уведомени и задължените лица по закона. Решението относно обема информация, който следва да се предостави, се взема от директора на дирекцията.

В проекта изрично са посочени категориите информация, които представляват служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, ако информацията не е класифицирана като държавна тайна по смисъла на същия закон. По отношение на останалите категории информация, получавана, обработвана и разкривана при условията и по реда на закона, е предвидена защита посредством цитираните забрани и ограничения и съответните административни наказания за нарушаването им.

Глава шеста от законопроекта регламентира реда за осъществяване на националното и международното сътрудничество.

В раздел І са включени разпоредби, касаещи обмена на информация с органите за надзор и с други държавни органи. Определят се изрично категории информация, предоставяна от дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, които представляват служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, освен ако същата не е класифицирана като държавна тайна по смисъла на същия закон. Въведена е и забрана информацията, както и нейният източник да се разкриват на лицата, за които се отнася информацията, или на трето лице.

Раздел ІІ урежда международния обмен на информация съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2015/849, Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма (CETS 198) и Принципите на Егмонт груп, включително задължението за препращане на доклади за съмнителни операции на чужди звена за финансово разузнаване в рамките на ЕС в случаите, в които се установи, че същите имат връзка с друга държава, обмен на информация за изпиране на пари и за свързани предикатни престъпления, както и ограничения за използването на обменяната информация само за целите на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари, като изрично е предвидена и възможността дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” да постави допълнителни условия и ограничения за използване на информацията. По отношение на информацията, получена по линия на международния обмен на финансоворазузнавателна информация, следва се отбележи и задължението на дирекцията да използва същата само за нуждите на анализа за целите на превенцията и предотвратяване изпирането на пари, както и при спазване на допълнителни условия и ограничения, поставени от съответните предоставящи звена за финансово разузнаване. Тези изисквания следват и чл. 54 и 55 от Директивата. Взети са предвид и изискванията на Организацията на финансоворазузнавателните служби (ФРС) - Егмонт Груп, за наличието на процедури за защита на информацията във всяка ФРС, както и за прилагане на минимални стандарти за защита на информацията, съответстващи на сходна информация от собствени източници (Принципи на обмен на информацията на Егмонт Груп). В този раздел е предвидена и възможността за сключване на необвързващи споразумения с ФРС, които изискват подобни, за да обменят информация, като е предвидено тези споразумения да не могат да определят условия, различни от посочените в проекта на закон.

Със законопроекта е предвидено обменът на информация за съмнение за финансиране на тероризъм да се извършва по реда на раздел ІІ на глава шеста от ЗМИП.

В глава седма на законопроекта са включени разпоредби, уреждащи оценката на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, които имат за цел транспониране на чл. 7 и 8 от Директивата и постигане на съответствие с Препоръка 1 на FATF и с тълкувателните бележки по нея. В раздел І е уредена Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, а в раздел ІІ - оценката на риска от задължените субекти.

По въпросите за националното сътрудничество Директивата (чл. 49) изисква държавите да гарантират, че лицата, определящи политиката, звената за финансово разузнаване, надзорните органи и другите компетентни органи и институции, които участват в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, разполагат с ефективни механизми, позволяващи им да си сътрудничат и да координират на национално равнище дейността си по отношение на разработването и прилагането на политики и дейности за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително с оглед на изпълнението на задължението им за извършване на Национална оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма (НОР) и нейната актуализация, съгласно чл. 7 от Директивата.

Като механизми, позволяващи сътрудничество и координация на национално равнище при разработването и прилагането на политики и дейности за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, следва да се разграничат две основни групи – механизъм за извършване на НОР и съвместни инструкции за взаимодействие между звеното за финансово разузнаване, от една страна, и органите за надзор, прокуратурата, службите за сигурност и обществен ред и други държавни органи и институции, имащи компетентност в областта на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, от друга страна. 

В законопроекта е регламентиран редът за изготвяне на Национална оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма с оглед на установяване, оценка, разбиране и ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, която се актуализира на всеки 2 години. При изготвянето и актуализирането на националната оценка на риска се съобразяват и отразяват резултатите от изготвяната съгласно чл. 6 от Директивата от Европейската комисия наднационална оценка на рисковете от изпирането на пари и финансирането на тероризма, които оказват въздействие върху вътрешния пазар и се отнасят до презгранични дейности, като се изпълняват и препоръките на Европейската комисия към държавите членки относно мерките, които са подходящи за справяне с установените рискове.

Предвидено е създаването на постоянно действаща междуинституционална работна група с акт на Министерския съвет на Република България, която да изготвя и актуализира НОР. С цел осигуряване на необходимия експертен потенциал в състава й следва да бъдат включени представители на всички държавни органи и институции с отделни компетенции в сферата на превенцията и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и такива, които разполагат с данни и информация, необходими за изготвянето и актуализирането на НОР. Предвидена е възможността за изпълнението на задачите на работната група да бъдат привличани допълнително и представители на задължените по закона лица и на техните професионални и съсловни организации. 

С оглед на обезпечаване изпълнението на задачите на работната група в законопроекта е предвидено задължение за държавните органи и институциите да предоставят на работната група информацията и данните, включително статистическите данни, които са необходими за изпълнение на дейностите по НОР, което не може да бъде ограничено по съображения за служебна, професионална или друг вид тайна, като са предвидени и съответните ограничения за използване на предоставената информация само за целите на НОР. 

Извършването на НОР следва да доведе до подобряване на прилагането на нормативната уредба за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително чрез определяне на всички области, в които задължените по закона лица трябва да прилагат по-строги мерки, и когато е целесъобразно – посочване на мерките, които да бъдат предприети; установяване на сектори или области с по-ниска или по-висока степен на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма; разпределяне и насочване по приоритетни области на средствата и ресурсите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма; гарантиране изготвянето на подходящи правила за всеки сектор или област в съответствие с риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма; осигуряване на своевременен достъп на задължените лица по закона до необходимата информация, за да се улесни извършването на собствените им оценки на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Резултатите от НОР е предвидено да се предоставят на задължените субекти по закона в обем, форма и по начин, определени от междуведомствената работна група. 

На задължените лица също е вменено задължение за изготвяне на оценка на риска съобразно изискването на чл. 8 от Директивата. При изготвяне на тези оценки задължените по закона лица отчитат съответните рискови фактори, включително тези, които се отнасят до клиентите, държавите или географските зони, предлаганите продукти и услуги, извършваните операции и сделки или механизмите за доставка. 

Въз основа на изготвените оценки на риска лицата определят рисковия профил на клиента и деловото взаимоотношение с него и прилагат мерките по този закон в съответствие с определения рисков профил (в т.ч. мерки за опростена или разширена комплексна проверка на клиентите).

При изготвянето и актуализирането на оценката на риска задължително се съобразяват и отразяват резултатите от НОР, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия. В случай че задължено лице не съобрази резултатите от НОР, в 14-дневен срок от изготвянето на оценката лицето уведомява дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” за причините и естеството на решението си. Предвидена е възможност дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ да даде задължителни указания на лицето.

Законопроектът предвижда възможност професионалните организации и сдружения на задължените по закона лица да изготвят и да актуализират оценки на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма на секторно равнище, резултатите от които се предоставят на членовете на професионалните организации и сдружения на лицата за целите на изготвянето на оценките на риска.

В глава осма „Вътрешна организация и контрол” от законопроекта са уредени редът за изготвяне на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари (раздел ІІ) и за създаване на специализирани служби, които да осъществяват вътрешен контрол за изпълнението на задълженията по закона и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане (раздел ІІ).

Изискванията към съдържанието на вътрешните правила е уредено подробно, като се предвижда те да продължат да се утвърждават от дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”.  Предвидени са няколко хипотези – прилагане на вътрешни правила, приети и представени за утвърждаване от задължените лица по общия ред; прилагане на единни вътрешни правила (приети от Висшия адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Института на дипломираните експерт-счетоводители) след утвърждаването им; прилагане на изготвени и публикувани от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ примерни вътрешни правила по отношение на дейността на посочени в закона категории задължени лица, които залагат минимални стандарти и са допълнени от задълженото лице съобразно нивото на риск, и по отношение на критериите за съмнителни операции, сделки и клиенти (изисква се изпращане на уведомление); прилагане на правилата на групата.

Освен това, по отношение на представителите на доставчици и необвързаните застрахователни агенти е налице задължение да спазват и да прилагат приетите и утвърдени вътрешни правила на доставчика на платежни услуги, съответно на застрахователя или презастрахователя.

Доставчиците на платежни услуги, застрахователите и презастрахователите от друга държава членка, които извършват дейност директно на територията на Република България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, прилагат политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които съдържат най-малко изискванията на законопроекта или покриват тези изисквания чрез други средства, за което уведомяват дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, като предоставят пълна информация относно прилаганите политики и процедури.

Въвежда се изискването физическо лице – търговец, което по занятие извършва посредничество при сделки с недвижими имоти, както и прокурист, управител, член на управителен и контролен орган или неограничено отговорен съдружник в юридическо лице, който по занятие извършва посредничество при сделки с недвижими имоти, или в търговско дружество, което извършва правни консултации, да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер. Включването на тази разпоредба се налага във връзка с изискването на чл. 47, параграф 3 от Директивата държавите да гарантират, че компетентните органи предприемат необходимите мерки, за да попречат на осъдени за съответните престъпления лица или на техни съучастници да изпълняват ръководни функции или да станат действителни собственици на определени категории физически или юридически лица, действащи при упражняване на професионалните си дейности (одитори, външни експерт-счетоводители и данъчни консултанти; нотариуси и други лица, упражняващи юридическа дейност; посредници при сделки с недвижими имоти). 

При неизпълнение на това или на друго задължение във връзка с приемането и утвърждаването на вътрешните правила е предвидено даването на указания от дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” за отстраняване на несъответствието и предупреждение за публикуването на информация за това неизпълнение на законово задължение на официалната интернет страница на Държавна агенция „Национална сигурност”. Редът и условията за публикуване се определят в правилника за прилагане на закона.

Контролът върху дейността на задължените субекти е уреден в глава девета от законопроекта.

Предвидено е контролът по прилагането на закона да се осъществява от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, като проверки на място на  задължените по закона лица ще се осъществяват от определени от председателя на Агенцията служители на дирекция „Финансово разузнаване”. Запазва се възможността, която съществува и в сега действащия ЗМИП, за извършване на съвместни проверки с органите за надзор върху дейността на задължените по закона лица. Изрично е уредена възможността органите за надзор върху дейността на задължените по закона лица да извършват и проверки за прилагане разпоредбите на ЗМИП, а с предложените изменения в ЗМФТ – и по ЗМФТ.

Уредени са правомощията на контролните органи от Държавна агенция „Национална сигурност” при извършване на проверките, както и задълженията за оказване на съдействие на контролните органи от страна на задължените по закона лица и от държавни органи. Това е необходимо във връзка с постигане на съответствие с изискванията на Директивата (чл. 32, параграф 4), Препоръките на FATF (Тълкувателни бележки по Препоръка 29, 

т. 6) и Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма (CETS 198), подписана във Варшава на 16 май 2005 г. (чл. 12, ал. 2), които предвиждат навременен достъп до информация от финансов, административен и правоприлагащ характер, която е необходима на звената за финансово разузнаване за надлежното изпълнение на техните задачи.

Контролната дейност по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари е предвидено да се извършва чрез прилагане на основан на риска подход, подробно разписан в законопроекта. За тези цели дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” събира документи и сведения от задължените лица, използването на които е ограничено до целите, за които е изискана. 

Глава десета от законопроекта регламентира административно-наказателните разпоредби. Предвидени са съответни наказания както за физически, така и за юридически лица при неизпълнение на задълженията им, предвидени в закона. Въвеждат се наказания и за ръководителите на специализираните служби. В проекта се въвеждат по-високи размери на санкциите за неизпълнение на задължения по закона от предвидените в сега действащия ЗМИП. Въвеждат се дефиниции за „повторно нарушение” и „системно нарушение”, както и по-високи размери на санкциите за такива нарушения с максимален размер, равен на посочения в чл. 59 от Директивата. Предвидено е и своевременно публикуване на официалната интернет страница на ДАНС на информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на закона и на актовете по прилагането му.

В Допълнителните разпоредби на законопроекта са дадени дефиниции на понятията „друго правно образувание”, „делово отношение”, „случайна операция или сделка”, „клиент”, „официален документ за самоличност”, „държава членка”, „трета държава”, „служител на висша ръководна длъжност”, „повторно нарушение”, „системно нарушение”, „орган за надзор”, „действителен собственик” и др.

С оглед на промените в уредбата на мерките срещу изпирането на пари и въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 са предвидени съответните промени и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, и в други относими нормативни актове.

За пълното транспониране на Директива (ЕС) 2015/849 е необходимо и предприемане на действия, свързани с изискванията на чл. 10, ал. 2 от нея. Във връзка с изпълнението на Плана за действие за изпълнение на препоръките на Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към ОИСР със Заповед № ЛС-04-125 на министъра на правосъдието от 26 януари 2017 г. е създадена работна група със задача –подготовка на проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, с цел премахване на акциите на приносител.

....

Пълният текст на законопроекта може да бъде изтеглен тук:

Източник: НС

Влезте, за да коментирате

Категории

InBalance

Следвай ни

 Следвай InBalance News във Facebook Следвай InBalance News в Google+ Следвай InBalance News в Twitter Следвай InBalance News в LinkedIn

Популярни тагове