Menu
Счетоводни услуги от ИНБАЛАНС
InBalance News е създаден и се поддържа от ИНБАЛАНС България
За да ни се доверите, трябва да ни опознаете!

Мерки срещу „кражбите на фирми“ и процедура за оздравяване на предприятия пред фалит в проекта за промени на Търговския закон

  • Написана от 

Мерки срещу „кражбите на фирми“ и процедура за оздравяване на предприятия пред фалит в проекта за промени на Търговския законНови мерки за предотвратяване на злоупотребите с търговски дружества и кражбите на фирми предлагат от Министерство на правосъдието с публикувания за обществено обсъждане проект за промени в Търговския закон. Други допълнения в нормативния акт са предвидени във връзка с предотвратяване обявяването в несъстоятелност на фирмите, включително и когато е налице реална опасност от неплатежоспособност.

Авторите на законопроекта предлагат да бъде въведена задължителна нотариална заверка на подписа и съдържанието на документи, с които се прехвърлят предприятия и дружествени дялове. Наличието на тези реквизити задължително ще се проверяват от длъжностните лица по регистрация в Агенцията по вписванията.

С проекта се предлага и възможност за предприемане на повече и по-ефективни мерки за предотвратяване обявяването в несъстоятелност, чрез оздравяване на предприятието, включително и когато е налице реална опасност от неплатежоспособност, съобщават от правосъдното министерство.  Създадена е нова част пета в Търговския закон с наименование  „Производство по стабилизация на търговец”, в която се регламентира възможността за постигане на споразумение, преди откриване на производството по несъстоятелност, с цел да се договори преструктуриране на задълженията, да се създадат условия за оздравяване и стабилизация на предприятието и продължаване на дейността му. 

По-долу са цитирани мотивите към законопроекта, в които са обобщени предлаганите промени:


МОТИВИ КЪМ ЗАКОНА

ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ  НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН

За търговския оборот от основно значение са както постигането на бързина и опростеност на търговския обмен, така и осигуряването на правна сигурност на информацията за фактите и обстоятелствата относно управлението и статута на търговците. Балансът между тези два основни принципа  подпомага създаването на благоприятна среда за започване и развиване на търговска дейност в България. 

В Министерството на правосъдието има множество сигнали за т.нар. кражби на фирми, които водят или до промяна на собствениците на дружества, най-често ЕООД, или до смяна на управител на дружество, който след това извършва разпоредителни сделки с имуществата на дружеството – разпорежда се с недвижими имоти, банкови сметки и други имуществени права, преди действителните собственици да узнаят за това. С предлаганото изменение се въвежда по-строга форма за валидност – едновременно удостоверяване на подписи и съдържание, подобно на пълномощните за разпореждане с недвижими имоти, при която форма на нотариално удостоверяване задължително остава екземпляр от документа при нотариуса. Това, от своя страна, би действало като превенция срещу съставяне на неистински документи, които стоят в основата на подобни измамни схеми, а от друга страна тази форма ще улесни доказването при евентуален спор или ще улесни наказателното преследване, защото оригинал на оспорения документ ще се съхранява при нотариус. 

Зачестилите неправомерни действия, свързани с представяне на неистински документи в производствата, развиващи се пред Търговския регистър, налагат промени в Търговския закон. За търговския оборот от основно значение са както постигането на бързина и опростеност на търговския обмен, така и осигуряването на правна сигурност на информацията за фактите и обстоятелствата относно управлението и статута на търговците. Балансът между тези два основни принципа  подпомага създаването на благоприятна среда за започване и развиване на търговска дейност в България. 

Краткият анализ на конкретно обсъдените случаи, установи, че пред търговския регистър са представяни:

  • неистински (неверни и/или неавтентични) договори за прехвърляне на дружествен дял, сключвани на основание чл. 129 от Търговския закон (ТЗ);
  • неистински съгласия и образци от подписите на законни представители на търговски дружества;
  • неистински протоколи от заседания на общите събрания на търговски дружества;
  • неистински пълномощни за представителство при сключване на договори или на общи събрания на дружества.

Предложеният законопроект има за цел с минимални промени в законодателната правна рамка да се предотвратят случаите на злоупотреби, чрез въвеждането в закона на две последователни нотариални удостоверявания - на подписа и съдържанието на документи, с които се прехвърля предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на документи, с които се прехвърлят дружествени дялове и се вземат решения от Общите събрания на съдружниците в ООД - решенията за изменение и допълване на  дружествения договор, приемане и изключване на  съдружници, даване  съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член, приемане на годишния отчет и баланса, разпределяне на  печалбата и вземане  решение за нейното изплащане, за намаляване и увеличаване на капитала, избор на управител, решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Предложенията не целят оскъпяване или препятстване на свободното договаряне, а напротив - сигурност за бизнеса.

С предложените текстове за изменение и допълнение на Търговския закон се  цели укрепване на вътрешния пазар, защита на интересите на обществеността от престъпна дейност, запазване на икономическия просперитет чрез осигуряване на ефикасна стопанска среда, подкрепа на финансовата стабилност чрез защитата на надеждността на стопанския оборот.

Разкриването на  съответните неправомерни действия дава основание за водене на съдебни дела по реда на чл. 29 от Закона за търговския регистър (ЗТР) или по реда на чл.74 от ТЗ, или  по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от страна на засегнатия съдружник, но във всички случаи, ако се стигне до заличаване на съответното вписване в търговския регистър, това става след продължаващ години съдебен процес и последиците от него действат винаги занапред. А през това време вече са реализирани онези вредоносни резултати, които са били целени с осъществената манипулация на коментирания протокол от общото събрание на съдружниците и почти винаги те са невъзвратими.

С оглед икономия на процедурно и законодателно време, в законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, се предлагат и предложения за изменение и допълнение на взаимосвързани текстове от Закона за търговския регистър. 

В чл. 21 от ЗТР се вменява задължението на длъжностните лица по регистрацията в Агенция по вписванията да правят проверка за наличие на документи с нотариално удостоверени подпис и съдържание в база данни на Информационната система, предвидена в чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Параграф 18 от предложения законопроект има за цел да регламентира отговорността на длъжностните лица по регистрацията, извършващи вписвания, заличавания и обявявания в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията. В действащия към момента Закон за търговския регистър липсва изрична разпоредба, регламентираща отговорността за вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностните лица по регистрацията и реда за реализирането й. Тази отговорност следва да се уреди аналогично на отговорността, уредена за други административни структури, като чл.17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чл.19 от Закона за националната агенция за приходите, чл. 68 от Закона за физическото възпитание и спорта.

С влизане в сила на Закона за търговския регистър се извърши реформа в сферата на търговската регистрация, като регистърното производство премина от окръжните съдилища към администрация в системата на изпълнителната власт - Агенция по вписванията към министъра на правосъдието. Беше създаден единен централизиран електронен търговски регистър, съдържащ обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, като дейностите по водене и съхраняване на търговския регистър се възложи на специализиран административен орган. В Закона за търговския регистър е уредено самостоятелно регистърно производство, което по своя характер е административно, едностранно и безспорно, в рамките на което по искане на заинтересованото лице се извършва вписване, заличаване или обявяване при наличието на съответните законови предпоставки. Дейността на длъжностните лица по регистрацията във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър е административна дейност по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Когато административен орган осъществява административна дейност, възложена му със закон и причини вреди, отговорността му следва да се реализира по реда на чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, в какъвто смисъл е и текстът на §18, ал. 2 от ПЗР на проекта. 

Като отговор на препоръките на Европейската комисия от 12.03.2014 г. за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията, които засягат периода преди откриване на производство по несъстоятелност, с проекта се предлага  и възможност за предприемане на повече и по-ефективни мерки за предотвратяване обявяването в несъстоятелност чрез оздравяване на предприятието, включително и когато е налице реална опасност от неплатежоспособност. Целта е чрез създаване на ефективна процедура с възможност за споразумение, постигнато преди откриване на производството по несъстоятелност – да се договори преструктуриране на задълженията, да се създадат условия за оздравяване и стабилизация на предприятието и продължаване на дейността му. Законопроектът в тази част е изготвен и в контекста на Препоръката на Съвета от 14.07.2015 г. относно НПР за 2015 г. и съдържащата становище на Съвета относно Конвергентната програма за България за 2015 г. за подобряване на инвестиционния климат чрез всеобхватна реформа на правната уредба на несъстоятелността и по-специално - възприемане на препоръките на ЕК за преодоляване на макроикономическите дисбаланси, въз основа на най-добрите европейски практики. Съобразен е и с препоръките на Световна банка във връзка с уредбата на несъстоятелността и правата на кредиторите.

Предлага се да бъде създадена част пета в Търговския закон с наименование  „Производство по стабилизация на търговец”. Доколкото производството по стабилизация цели да се избегне неплатежоспособността на търговеца и предшества производството по несъстоятелност, е предложено уредбата да бъде изнесена в нова Част пета, след Част четвърта, тъй като в новата част - Част пета ще се използват понятията на Част четвърта – неплатежоспособност, свръхзадълженост, независимо, че като последователност производството по стабилизация ще предхожда процедурата по несъстоятелност. 

В проекта изчерпателно са дадени основанията за откриване на производство по стабилизация, както и търговците, които ще имат право да използват процедурата. Съгласно разпоредбата на чл. 762, ал. 3, т. 4 е изключена възможността производството по стабилизация да се открие за търговец, който е създал преимуществено задължения към свързани лица, които да определят цялата политика на производството по стабилизация и съответно съдържанието на плана за стабилизация, като по този начин действителните кредитори на търговеца ще бъдат принудени да се съобразят с решението на мнозинството.

С проекта се уреждат и хипотезите, при които производството е неприложимо, като за момента се предлага това да са търговец – публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено със специален закон, банка и застраховател, предвид специфичната им уредба. 

Доколкото се предлага изцяло ново производство пред компетентен съд, в проекта изчерпателно се уреждат правата и задълженията на всички заинтересовани страни и участници в производството, като за неуредените въпроси се препраща към Гражданския процесуален кодекс. 

Производството по стабилизация се открива по подадена до съда писмена молба от търговеца. По отношение на вписването и обявяването на актове в производството по стабилизация и особено с оглед съдържанието на молбата за стабилизация, която съдържа информация за дейността на търговеца, задължения и имуществено състояние, водени от него и срещу него дела и пр., в законопроекта е възприет и предложен подход, при който молбата не подлежи на обявяване, а на обявяване подлежи единствено съобщението, че такава молба е постъпила в съда. Съдът разглежда молбата и ако се констатира, че са налице основанията за откриване на производство по стабилизация, се произнася с определение, което подлежи на обявяване в търговския регистър заедно със списък на кредиторите, приложен към молбата за откриване на производството по чл. 770, ал. 2, т. 1 . 

В чл. 773 са уредени и хипотезите, при които съдът отхвърля молбата за откриване на производство по стабилизация. 

С проекта също се уреждат детайлно всички стъпки по изготвяне и утвърждаване на плана за стабилизация, неговото действие спрямо заинтересованите страни, последствията при неизпълнение и възможностите за унищожаване. 

Предвидени са и хипотезите, при които производството следва да се прекрати като възприетият подход е, че прекратяването се налага при конкретни изчерпателно изброени хипотези с предвидена възможност за обжалване по реда на Гражданския процесуален кодекс. 

Доколкото производството по стабилизация ще има пряко отражение върху евентуална съдебна процедура по несъстоятелност, в проекта са уредени и последиците от откриване на производството, включително при последвала съдебна процедура по несъстоятелност. Те засягат различни аспекти от дейността на търговеца, като изрично е уредено и спиране на изпълнителните действия спрямо търговеца в процедура по стабилизация. 

Основна критика в доклада на Световната банка относно производството по несъстоятелност у нас е, че доказването на състоянието на неплатежоспособност от кредиторите е затруднено поради липсата на ефективни презумпции за неплатежоспособност и като резултат - фазата по разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ продължава изключително дълго, понякога повече от една година – нещо, което е недопустимо с оглед добрите световни практики и европейските стандарти за разглеждане на молбите за несъстоятелност. Доказването на неплатежоспособността на длъжника въз основа на финансовите му отчети прави трудно, а понякога и невъзможно да се установи неплатежоспособността като „невъзможност” за плащане поради факта, че длъжникът манипулира представяните счетоводни данни, като с години не е обявявал в търговския регистър финансовите си отчети. Препоръката е да се въведат презумпции, които да улеснят доказването на състоянието на неплатежоспособност и ако длъжникът твърди, че е платежоспособен и може да изпълни – да ги обори. Във връзка с тези препоръки са предложени изменения и допълнения в чл. 608, ал. 2 и ал. 3 и създаване на ал. 4 в същия член. 

При съществуващата на практика неограничена законова възможност за  освобождаване на синдика на основание чл. 657, ал. 2, която не прави разграничение по отношение на тежестта на неговите нарушения и последиците от тях, синдикът следва поне да има правото на защита не само пред въззивната, но и пред касационната инстанция. В тази връзка е направено предложение за допълнение на чл. 657. 

Първото събрание на кредиторите избира постоянен синдик. То се провежда с участието на кредиторите, включени от синдика в списъка на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника. Когато търговец не е водил редовно търговските си книги, не е обявявал годишните си финансови отчети или не изпълнява задължението си да предоставя информация по чл. 640 ТЗ, сам се поставя в невъзможност да се направи преценка относно кръга на кредиторите, които да участват в първото събрание на кредиторите. Отделно от това в някои съдилища е формирана съдебна практика, когато длъжникът не предоставя търговските си книги да се провеждат „множество” първи събрания на кредиторите поради непредставяне от длъжника информация на синдика, въз основа на която да се изготви списъкът на кредиторите по чл. 668, т. 1 ТЗ. Предлаганите изменения на чл. 669 ТЗ ще преодолеят част от тези проблеми и ще дадат възможност за по-бързо развитие на производството по несъстоятелност.

В много голяма част от случаите на производства по несъстоятелност, длъжникът чрез свързани с него кредитори, които е включил в търговските си книги, успява да предопредели избора на постоянен синдик, който от своя страна има изключително големи правомощия в производството по несъстоятелност – да приема вземанията, да предявява искове за попълване масата на несъстоятелността и пр. Така производството по несъстоятелност от средство за справедливо удовлетворяване на кредиторите, се превръща в средство за освобождаване на длъжника от задължения и придобиване на имуществото му от свързани с него кредитори. За да се елиминира тази възможност, е необходимо свързаните с длъжника кредитори да не могат да гласуват при вземане на решение от първото събрание на кредиторите (чл. 670, ал. 2). 

Разпоредбата на чл. 694 ТЗ е изменяна неколкократно след приемането на Част четвърта на ТЗ, което е довело до нейната несистематичност. Същевременно преобладаващата съдебна практика приема, че макар решенията по тези искове да действат не само между страните по делото, но и спрямо всички кредитори в производството по несъстоятелност, в тях не може да участва нито синдика, нито друг кредитор, включително като трето лице помагач. Това доведе до провеждане на симулативни процеси между длъжника и свързан (формално или неформално) с него кредитор, в резултат на което мними кредитори се оказаха с мнозинство от вземанията в производството по несъстоятелност, като по този начин определяха и начина, по който производството по несъстоятелност да се развива. 

Предвиждането на възможност в тези процеси задължително да участва и синдикът, а в някои случаи – да могат да участват и други кредитори, ще минимизира риска от симулативни процеси и опитите чрез тях да бъде овладяно производството по несъстоятелност от мними кредитори, свързани с длъжника. С изменението се предвижда и намаляване на държавната такса в тези производства чрез намаляване на сумата, върху която се определя тя – цената на иска се определя върху една четвърт от вземането, предмет на иска, което ще има стимулиращ ефект за кредиторите.

Тези изменения са съобразени с препоръките на Световната банка, дадени в последния доклад от м. ноември 2015 г. относно производството по несъстоятелност и засилване защитата на кредиторите у нас. 

Често в производствата по несъстоятелност длъжникът, заобикаляйки забраната пряко да придобива имущество, успява чрез свързани с него лица да придобие обратно имуществото си на значително по-ниски цени. Предлаганото изменение на чл. 717г. разширява забраната за придобиване имущество в производството по несъстоятелност, като към длъжника, неговия представител, синдика и лицата по чл. 185 ЗЗД, са добавени и техни поставени и свързани с тях лица.

С изменението на чл. 717д. се цели да бъде синхронизирана уредбата на осребряването в производството по несъстоятелност с уредбата на публичните продажби по реда на Гражданския процесуален кодекс. Няма нито правна, нито житейска логика кредитор, обявен за купувач – независимо дали е кредитор с прието вземане или кредитор с права по чл. 717н., да внася пълната продажна цена, при положение че има насрещно вземане, което би подлежало на удовлетворяване от внесената от него сума. За да могат, обаче, да бъдат гарантирани правата на останалите кредитори, внасянето на продажната цена следва да става след като влезе в сила сметката за разпределение.  С предлагането изменение се цели още и повишаването на интереса към продаваните в производството по несъстоятелност активи, включително като се даде възможност в производството по несъстоятелност да участват самите кредитори, които конкурирайки се, могат да постигнат по-висока продажна цена, а оттам и възможност за удовлетворяване на повече кредитори. 

Противоречиво се разрешава от съдилищата въпросът дали при продажба на имущество, ипотекирано от длъжника за чужд дълг, се изготвя сметка за разпределение или не, особено когато сумата не е достатъчна за покриване дори на задължението на обезпечения кредитор. При сегашната редакция на чл. 717н., ако не се изготвя сметка за разпределение, кредиторите в производството по несъстоятелност се оказват лишени от възможност по какъвто и да било начин да оспорят сумите, предвидени за изплащане на обезпечения кредитор. Ако пък се изготви сметка за разпределение, обезпеченият кредитор с права по чл. 717н. няма възможност да защити правата си като възрази срещу сметката, защото не е кредитор в производството по несъстоятелност и няма нито право на възражение, нито право на жалба. С предлаганото изменение на чл. 717н. се предвижда да се изготвя отделна сметка за разпределение, когато се разпределя сума от продажба на имущество, служещо за обезпечение на чужд дълг, като в този случай обезпеченият кредитор, макар да не е кредитор в производството по несъстоятелност, има правото както да възрази, така и да обжалва сметката за разпределение, касаеща сумите от продажба на имота. 

Наред с това често ипотекарният или заложен кредитор не може да се снабди с изпълнителен лист срещу главния длъжник, защото не само за ипотекарния длъжник, но и за главния длъжник е открито производство по несъстоятелност. В този случай, макар кредиторът да е предявил вземането си срещу главния длъжник и то да е прието, не може да се снабди с изпълнителен лист, което го поставя в невъзможност да получи припадащата му се сума по чл. 717н в производството по несъстоятелност на ипотекарния длъжник. Предлаганата промяна  цели да преодолее и тази непълнота в уредбата. 

Кредиторът, за когото е предвидено плащане по сметката за разпределение, няма интерес от заявяване на възражение по чл.728 ТЗ.  По възражение на друг кредитор или служебно от съда този кредитор може да бъде „изключен“ от плащане. Буквалният прочит на чл. 729, ал. 3 обуславя извода, че в този случай, същият не е активно легитимиран да обжалва определението на съда. С оглед на това е предложено изменение на ал. 3 на чл. 729.

При сегашните редакции на чл. 735, ал. 2 и чл. 739 ал. 2 кредиторите се оказват в невъзможност да се удовлетворят от учредените им обезпечения от трети лица, ако производството по несъстоятелност на главния длъжник бъде прекратено и той бъде заличен от търговския регистър. С погасяване на задължението, което е обезпечено, се погасяват и обезпечителните права поради акцесорния им характер. Досегашната уредба е критикувана остро в доклада на Световната банка, защото създава несигурност в правата на обезпечените кредитори и прави невъзможно да се удовлетворят от учредените им обезпечения – обикновено главният длъжник и обезпечителят са свързани лица и могат да проведат бързо производство по несъстоятелност на главния длъжник, с чието прекратяване да се окажат погасени и правата по отношение на обезпеченията. Предлаганите промени разрешават този проблем и дават възможност на неудовлетворените в производството по несъстоятелност кредитори, в чиято полза са учредени обезпечения от трети лица, да се удовлетворят от стойността на учредените от третите лица обезпечения.


*Форматиранията в текста са на редакторите на статията и не са част от оригиналния документ.

Вижте проекта на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон и мотиви към него в прикачения файл.

Източник: Министерство на правосъдието
Влезте, за да коментирате

Категории

InBalance

Следвай ни

 Следвай InBalance News във Facebook Следвай InBalance News в Google+ Следвай InBalance News в Twitter Следвай InBalance News в LinkedIn

Популярни тагове