Menu
Счетоводни услуги от ИНБАЛАНС
InBalance News е създаден и се поддържа от ИНБАЛАНС България
За да ни се доверите, трябва да ни опознаете!

Проект за промени в ЗКПО ще синхронизира българското законодателство с правилата на ЕС срещу данъчни измами

  • Написана от 

Проект за промени в ЗКПО за обществено обсъжданеЗаконопорект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, с преходните и заключителните разпоредби на който за пореден път пакетно се променят разпоредбите и на редица други нормативни актове, регламентиращи данъчното облагане в страната, е публикуван за обществено обсъждане на 30.08.2018г. 

Поводът за законодателната инициатива е задължителното въвеждане в националното данъчно законодателство на разпоредбите на Директива 2016/1164 на Съвета за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар. Синхронизирането на нормативната ни уредба с тази на ЕС трябва да се случи до 31 декември 2018 г.

По-долу са цитирани мотивите към проекта, в който са обобщени предлаганите промени както в ЗКПО, така и в другите данъчни закони (Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за счетоводството, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия).


Със законопроекта се предлагат за въвеждане данъчни правила, в съответствие с тези установени с Директива 2016/1164, ограничаващи възможностите за агресивно данъчно планиране и избягване от облагане, както следва:

Правило за ограничаване на приспадането на лихвите

С чл. 4 на Директива 2016/1164 е въведено правило за ограничаване на приспадането на лихвите. Целта на това правило е да се предотвратят практиките, водещи до свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби чрез прекомерни лихвени плащания, като се ограничи приспадането на превишението на разходите по заеми.

С предложения ЗИД на ЗКПО се отменя действащото правило за регулиране признаването на разходите за лихви на данъчно задължените лица, съгласно чл. 43 „Регулиране на слабата капитализация“ от действащия ЗКПО и се предлага да бъде въведено изцяло ново правило за ограничаване на приспадането на лихви, което е в съответствие с чл. 4 на Директива 2016/1164. С предложените правила се предвижда всички разходи по заеми от 1 януари 2019 г. да се регулират по реда на новото правило.

На регулиране ще подлежи превишението на разходите по заеми, т.е. сумата, с която общият размер на признатите за данъчни цели разходи по заеми превишава общия размер на признатите за данъчни цели приходи от лихви и други икономически еквивалентни приходи. В годината на отчитането им ще се признава за данъчни цели превишението на разходите по заеми само до 30 на сто от печалбата на данъчно задълженото лице преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA). Начинът, по който се изчислява EBITDA за целите на новото правило за ограничаване на приспадането на лихвите изрично е разписан в разпоредбите на законопроекта.

Обхватът на регулируемите разходи по заеми е по-широк от този на действащото правило, като в него се включват всички разходи за лихви по всякакъв вид дълг, други разходи, които са икономически еквивалентни на лихва, както и други разходи, направени във връзка с набирането на средства, като в законопроекта, базирайки се на директивата, е включен списък с примери за разходи по заеми, който не е изчерпателен. Извън регулация остават разходите за наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки, но само тези, които не са свързани с финансиране.

С цел намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица се въвежда праг, при който ограничението не се прилага, когато превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, не надвишава 500 000 лева. Разпоредбата на чл. 4 от Директива 2016/1164 предоставя избор на държавите членки при определяне на прага, като съответно определя единствено горна граница, над която не може да се позволи неприлагане на правилото. Приета по този начин, директивата предоставя възможност на държавите членки сами да определят нивото на прага в зависимост от целите и политиките на всяка държава. Предвид това, предложеният праг в законопроекта е съобразен от една страна с необходимостта да се намали административната тежест и тежестта във връзка със спазването на предложеното правило, а от друга страна - с необходимостта от регулация, чрез която да се предотвратят случаите на свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

Със законопроекта е предвидено пренасяне за бъдещ период, без ограничение във времето, на превишението на разходите по заеми, които не могат да се приспаднат през текущия данъчен период. За разлика от действащото правило на слабата капитализация, съгласно което непризнатите разходи за лихви се признават за данъчни цели през следващите пет години, с новото правило се предлага неограничено в годините пренасяне напред до пълното изчерпване на регулираните разходи по заеми. Въвеждането на пренасяне през следващи години на непризнатото ограничение без допълнителни условия и срокове до пълното им изчерпване е в полза на лицата и ще позволи признаване в дългосрочен план за данъчни цели на разходите за лихви във връзка с направени инвестиции. В тази връзка предвиденият праг от 500 000 лева следва да бъде разглеждан и в контекста на признаване за данъчни цели на разходите по заеми в следващи години без ограничение във времето.

Със законопроекта се запазва логиката на действащото освобождаване на кредитните институции от регулиране на слабата капитализация, като за финансовите предприятия, дефинирани за целите на новото правило за ограничаване на приспадането на лихви, превишението на разходи по заеми не се регулира. Този подход е предприет поради особените характеристики на осъществяваната дейност от финансовите институции и застрахователните дружества, които налагат прилагането на по-индивидуализиран подход и е предложена да бъде въведена опцията, предоставена в директивата, съгласно която държавите членки могат изключат финансовите предприятия от обхвата на правилото.

За непризнатите разходи за лихви по реда на режима за регулиране на слабата капитализация, действащ до 31 декември 2018 г., е предвидена преходна разпоредба, съгласно която същите се приспадат по реда на новото правило за ограничаване на разходите по заеми до изтичане на 5 години след годината на непризнаването им за данъчни цели.

Правило за контролираните чуждестранни дружества

Разпоредбите на чл. 7 и 8 от Директива 2016/1164 въвеждат правило за облагане на контролираните чуждестранни дружества. В съответствие с него в законопроекта е предложен за въвеждане нов режим за облагане на чуждестранни образувания и места на стопанска дейност, които отговарят на условията за контролирано чуждестранно дружество.

С цел прилагане на новия данъчен режим данъчно задължените лица първо определят своите свързани предприятия в съответствие с определението, въведено за целта, след което на базата на пряко или косвено участие в над 50 на сто от правата на глас, или пряко или косвено участие в над 50 сто от капитала, или на базата на правото да получи 50 на сто от печалбата, определят дали определено лице попада в обхвана на правилото. Водещо при определяне на косвеното участие на данъчно задълженото лице в правата на глас, в капитала или в печалбата в чуждестранно образувание е участията, които всяко от свързаните на данъчно задълженото лице предприятия притежават пряко в конкретно чуждестранно образувание.

Последният тест за определяне на това, дали образувание или място на стопанска дейност са контролирани чуждестранни дружества, е свързан с действително платения корпоративен данък от образуванието или мястото на стопанска дейност в чужбина, т.е. дали действителният корпоративен данък, платен върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност, е по-нисък от разликата между корпоративния данък, който би бил начислен на образуванието или мястото на стопанска дейност по реда на ЗКПО, и действителния корпоративен данък, платен върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност.

При наличие на контролирано чуждестранно дружество, данъчно задълженото лице включва към данъчната си основа печалбата, при определени правила, на това контролирано чуждестранно дружество. Печалбата се определя по реда на ЗКПО и се включва пропорционално на най-високото от участията в правата на глас, в капитала или в печалбата на чуждестранното образувание, както и пропорционално на периода от съответния данъчен период на чуждестранното образувание, през който са били изпълнения условията за наличие на контролирано чуждестранно дружество. Този подход за облагане е предложен с цел обхващане на всички случаи и предотвратяване на опитите за прехвърляне на печалби в страни с по-ниско облагане или необлагане на доходите с корпоративен данък.

Едновременно с това, за да бъдат спазени основните свободи, както и за да не се поставят пречки пред осъществяването на реален бизнес, със законопроекта е предложено правилата за облагане на контролирани чуждестранни дружества да не се прилагат в случаите, когато се извършва съществена стопанска дейност с помощта на персонал, оборудване, активи и помещения, което е доказано от съответните факти и обстоятелства, с изключение на случаите, в които контролираното чуждестранно дружество е установено в юрисдикция с преференциален данъчен режим. По този начин предложената мярка включва опция, която е предвидена в директивата, като по този начин мярката ще засегне само дружества и места на стопанска дейност, установени в страни с по-ниско данъчно облагане, чиято единствена цел е избягване от облагане.

Въвеждането на облагане на неразпределената печалба на чуждестранно образувание и на печалба на място на стопанска дейност, в случаите, в които попадат в обхвата на контролирано чуждестранно дружество и то само при условие, че не осъществява съществена стопанска дейност, от една страна предотвратява избягването от облагане в страната чрез прехвърляне на печалби към страни с по-ниско данъчно облагане, а от друга страна гарантира спазването на основните свободи и не води до прекомерно увеличаване на административната тежест за лицата. Предвид това, така предложеният подход за облагане на контролираните чуждестранни дружества е балансиран и неутрален по отношение на големината на чуждестранните дружества и вида на осъществяваната от тях дейност.

Със законопроекта се въвеждат и правила за изчисляване на дохода на контролирано чуждестранно дружество, които са в съответствие с разпоредбата на чл. 8 от Директива 2016/1164. Неразпределената печалба на чуждестранно образувание и на печалба на място на стопанска дейност, в случаите, в които попадат в обхвата на контролирано чуждестранно дружество, се изчислява по реда на ЗКПО, като се включва към данъчната основа на данъчно задълженото лице пропорционално на дела на неговото участие в дружеството за същия данъчен период или в данъчния период, в който приключва данъчната година на контролираното чуждестранно дружество, в случите, в които данъчните периоди не съвпадат.

С цел недопускане на двойно данъчно облагане със законопроекта са предвижда намаляване на данъчната основа на данъчно задължено лице с размера на включената преди това печалба от чуждестранно контролирано дружество, в случаите на получено разпределение на печалба от чуждестранно образувание, както и при разпореждане на данъчно задълженото лице с участието си в него. Също така, предвижда се и ползването на данъчен кредит от данъчно задълженото лице за данъка, платен от контролирано чуждестранно дружество.

Предложените правила, свързани с въвеждане на правилото за ограничаване на приспадането на лихвите и правилото за контролираните чуждестранни дружества, са изготвени в съответствие с проведени срещи и разменена кореспонденция в рамките на създадената, със ЗМФ – 564 от 19.06.2018 г., за целта работна група с участието на представители както на Министерство на финансите и Национална агенция за приходите, така и на представители на бизнес дружества, имащи достъп до информационни ресурси относно национални разпоредби и проекти на такива на други държави членки във връзка с въвеждането и прилагането на разпоредбите на Директива 2016/1164. По този начин беше обсъден и потърсен най-ефективният начин за въвеждането на конкретните членове на директивата.

Общо правило за борба със злоупотребите

Разпоредбата на чл. 6 от Директива 2016/1164 въвежда общо правило за борба със злоупотребите, съгласно което резултатите на данъкоплатец, участващ в неистински договорености или серия от такива, осъществявани с единствена цел за получаване на данъчно предимство, няма да се отчитат при изчисляване на дължимия корпоративен данък. Тази обща мярка цели да запълни празнините между прилагането на отделните специфични мерки за борба с избягването на данъчно облагане и данъчни злоупотреби.

Българското данъчно законодателство съдържа обща разпоредба за отклонение от данъчно облагане, която е с по-широк обхват от тази в директивата, а именно чл. 16 на ЗКПО, поради което конкретни допълнения в текстовете на ЗКПО не са необходими.

Данъчно облагане при напускане

Данъчното правило е разписано с чл. 5 на Директива 2016/1164 като съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 5 държавите членки следва да приемат и публикуват законовите разпоредби, въвеждащи правилото за облагане при напускане в срок до 31 декември 2019 г., като същите се прилагат от 1 януари 2020 г. Предвид това, в законопроекта не са включени разпоредби за въвеждане в ЗКПО на разпоредбата на чл. 5 от директивата.

Несъответствия при хибридни образувания и инструменти

С чл. 9 от Директива 2016/1164 са приети правила за данъчно третиране на несъответствията при хибридни образувания и инструменти. Разпоредбата е изменена с Директива 2017/952 от 29 май 2017 г. за изменение на Директива 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави. Директива 2017/952 в частта на хибридните несъответствия следва да бъде въведена в националното законодателство до 31 декември 2019 г., а в частта на обърнатите хибридни несъответствия до 31 декември 2021 г., предвид което с настоящия проектозакон не са предложени за въвеждане разпоредби, транспониращи чл. 9 от Директива 2016/1164.

Промени, свързани с прецизиране на разпоредбите на закона и улесняване на практическото му прилагане

Със законопроекта са направени предложения за изменение и допълнение на ЗКПО, свързани с прецизиране на задълженията на данъчно задължените лица във връзка с подаването на данъчна декларация. Въвежда се възможност в определени случаи, въпреки че данъчно задълженото лице не осъществява дейност по смисъла на закона за счетоводството, то да може да подаде годишна данъчна декларация. Някои от примерите за това биха могли да бъдат случаите на социални разходи, за които е налице задължение за данък върху разходите, деклариране на възникнала загуба, желание на лицето да декларира суми с характер на скрито разпределение на печалба и други. Същата възможност се предлага да бъде въведена и по отношение на случаите на прекратяване с ликвидация или обявяване в несъстоятелност.

Предлага се предоставянето на възможност на работодателите, които за предходната година не са били задължени и не са подали годишна данъчна декларация, но за текущата година желаят да изберат облагане с данък върху разходите на доходите в натура, представляващи разход в натура, да направят това чрез подаване на годишна данъчна декларация.

Със законопроекта също така се предлага и въвеждането на възможност за операторите на ваучери за храна да използват получените суми от работодатели по предоставените им ваучери и за заплащане на данък върху добавената стойност, включен в номиналната стойност на ваучерите за храна, в случай че такъв е изискуем по закон.

По отношение на процедурата за провеждане на конкурс за издаване на разрешение/отказ за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна, се предлага към случаите, в които се издава отказ, изрично да се добави и този, при който образецът на ваучер не отговаря на определени изисквания, които са изрично включени в закона. Предложението е направено във връзка с необходимостта от предприемане на мерки, свързани със съдебната практика. Направени са промени във връзка с реда за деклариране и внасяне на корпоративен данък, на данък, удържан при източника, на данък върху разходите и на алтернативен данък в случаите на прекратяване с ликвидация или поради несъстоятелност, прекратяване на дейността на място на стопанска дейност на чуждестранно юридическо лице в България или прекратяване на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса. Целта на предложените промени е облекчаване на процеса по деклариране и внасяне на данъка, като се предвижда унифициране на срока за подаване на данъчни декларации и за внасяне на дължимите данъци за последния данъчен период за всички хипотези на заличаване/прекратяване на данъчно задължено по ЗКПО лице и за всички видове данъци, дължими по реда на този закон.

Действащата уредба в ЗКПО регламентира процесуални действия по деклариране и внасяне на данъчни задължения за корпоративен данък към момента на прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност. Едновременно с това ЗКПО предвижда, че до заличаването си данъчно задължените лица изпълняват задълженията си по този закон като действащи предприятия, включително декларират и внасят задълженията си за корпоративен данък по общия ред на закона. Следователно не е необходимо подаване на специална данъчна декларация и извършване на извънредна вноска за корпоративния данък към момента на прекратяването, която впоследствие се приспада от данъка за последния данъчен период, тъй като до датата на заличаването данъчно задълженото лице следва да подава годишни декларации, годишен отчет за дейността и да внася дължимия корпоративен данък по общия ред на закона. Също така в някои от случаите действащият режим за облагане допуска подаване на данъчна декларация и внасяне на дължимия корпоративен данък за последния данъчен период само на една възможна дата – например датата на подаване на искането за заличаване на търговски дружества в ликвидация или датата на прекратяване на дейността на място на стопанска дейност, или датата на прекратяване на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса. Спазването на така предвидения еднодневен срок често създава практически трудности.

Промените предвиждат релевантната дата да е датата на заличаването, като последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването. Идентичен подход е възприет и по отношение на прекратяването на дейността на място на стопанска дейност или прекратяване на неперсонифицирано дружество. Предложението е декларирането и внасянето на корпоративен данък за последния данъчен период да става в 30-дневен срок от датата на заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице, като е предвидено представляващият през този период – ликвидатор, синдик, представляващия място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса да удържи, декларира и внесе данъка, дължим за този последен период.

Този подход е приложен и по отношение на декларирането и внасянето на данъка, удържан при източника, данъка върху разходите и данъка, дължим от лицата, които за дейностите, посочени в закона, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък.

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данъка върху добавената стойност, Закона за счетоводството, както и в други нормативни актове във връзка с предложените промени, които са както следва:

  • Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Направено е предложение за намаляване на административната тежест и улесняване на лицата при ползване на данъчните облекчения за млади семейства, за деца и за деца с увреждания, с което да отпадане задължението към годишната данъчна декларация да се прилага писмена декларация от съпруга/та, че същият/ата няма да ползва данъчното облекчение. За избягване на злоупотреби, свързани с облекчения режим на ползване на тези данъчни преференции, е предвидено възстановяване на частта от данъка и от двете страни, съответстваща на размера на ползваното облекчение. Целта е да се избегнат случаите на неспазване на закона, като се санкционират некоректните данъкоплатци.

По отношение на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, се предлага още една промяна - създаване на правна възможност за ползване на облекченията и от двамата родители, когато доходите им не позволяват те да се приложат от единия родител, което се среща най-вече при прилагане на данъчното облекчение за деца с увреждания. Целта е да се даде възможност и на семействата с по-ниски доходи да прилагат пълния размер на облекчението.

Посочените промени се предвижда да се прилагат и при ползване на данъчни облекчения за 2018 г.

Предложено е прецизиращо допълнение относно лицата, които подават коригираща годишна данъчна декларация и условието за липса на задължения при ползване на данъчни облекчения, което следва да се прилага и в тези случаи – спрямо новата декларация с цел еднакво данъчно третиране и стимулиране на доброволното погасяване на задълженията.

Със законопроекта се предлага промяна в режима на облагане на придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, а именно да преминат към облагане с окончателен данък, вместо с данък върху годишната данъчна основа. Предложението намалява административната тежест за лицата, които няма да са задължени да декларират тези доходи в годишната си данъчна декларация, както и за предприятията – платци на наградите, които няма да са задължени да издават служебни бележки. Същевременно е предложено и повишаване на стойността на необлагаемите награди от 30 на 100 лв., което също ще облекчи и лицата, които получават такива награди, и техните платци.

Предложено е прецизиране на начина на закръгляване на годишните данъци върху доходите на физическите лица, така че дължимият данък за довнасяне по годишна данъчна декларация да се внася без стотинки, а само в левове. При съществуващия механизъм закръгляването към всеки пълен лев се прави след приспаданията за авансово удържан и внесен през годината данък, което се обезсмисля в случаите, когато от така формираната сума се правят и други намаления (например ползване на 5 % отстъпка или на данъчно облекчение за безкасови плащания), след които отново може да се стигне до довнасяне на стотинки. Посочената промяна се предвижда да се прилага и при деклариране на доходите за 2018 г.

Синхронизирани са разпоредбите на ЗДДФЛ с тези на ЗКПО по отношение на годишния отчет за дейността на лицата, които не осъществяват дейност по смисъла на Закона за счетоводството, като конкретно е предложено лицата търговци по смисъла на Търговския закон, които през данъчната година не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, да не подават годишен отчет за дейността. Предложението е и с цел намаляване на административната тежест на лицата. Предвидено е промяната да се прилага и за 2018 г.

По отношение на самоосигуряващите се лица се предлага подаването на годишната данъчна декларация, както и на всички други справки и декларации, да става само по електронен път. В тази посока конкретно е предложено подаването на декларацията за дължими данъци по чл. 55, ал. 1 от закона да е само по електронен път, което в момента е регламентирано само за предприятията – платци на доходи, които са задължени да удържат и внасят данъци.

Също така е предложено справката за изплатени доходи по чл.73, ал. 1 да се подава от предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи по електронен път, което към момента е регламентирано само за изплатени през данъчната година доходи на повече от 5 физически лица.

Към тази група предложения е още едно, което касае подаваната информация от работодателите, изплатили доходи от трудови правоотношения на лица, които са местни за друга държава членка на ЕС, да се осъществява също само по електронен път.

Предложенията за преминаване към електронно подаване на справки и декларации по ЗДДФЛ е мотивирано от големия брой лица, които вече подават своите декларации и справки само по електронен път и цели ограничаване на грешките, несъответствията и корекциите. Така например по отношение на годишната данъчна декларация на самоосигуряващите се лица по-малко от 25 % от тях, които са я подавали на хартия, ще трябва да я подават по електронен път. Относно декларацията по чл. 55, ал. 1 за дължимите данъци, през 2017 г. над 93,7 % са подалите я по електронен път от общия брой на самоосигуряващите се лица платци на доходи, които са задължени да удържат и внасят данъци. Относно справката по чл. 73, ал. 1 за изплатени доходи, за 2017 г. около 90 % са подадените по електронен път.

Посочените промени ще се прилагат за годишната данъчна декларация и съответно за справките, за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2019 г., с изключение на декларацията по чл. 55, ал. 1 за която прилагането ще е през 2019 г. Изрично е посочено, че за последната декларация подаването по електронен път няма да се прилага при деклариране на дължимите данъци за 2018 г.

Друго предложение касае облекчаване на режима за внасяне на дължим данък за доходи на починали лица, като се предвижда по-дълъг срок за внасянето му в случаите, когато годишната данъчна декларация за тези доходи се подава след крайния срок на общия ред за подаване на годишните данъчни декларации – 30 април. Към момента не е предвиден по-дълъг срок за внасяне на данъка. В резултат на това, когато наследниците по една или друга причина се възползват от законовата възможност за подаване на декларация след 30 април, за дължимия данък се начислява лихва за просрочие, като целта на промяната е избягване начисляването на лихви за просрочие в тези случаи.

Предложена е уточняваща и прецизираща разпоредба, с цел синхронизиране на ЗДДФЛ с аналогична разпоредба в ЗКПО относно срока за окончателния данък за доходи от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата.

С цел синхронизиране на данъчния закон с променения Закон за занаятите, е предложена промяна в определението за „упражняване на занаят“, с което се цели избягване на нееднозначно тълкуване и прилагане, и възникване на данъчни спорове. Предложена е промяна, свързана със синхронизиране на текстовете с предложенията, направени в ЗКПО при заличаване/прекратяване на предприятието.

В законопроекта е заложена напълно нова концепция за премахване на хартиения носител на служебните бележки по чл. 45 от ЗДДФЛ за придобития през годината облагаем доход и удържания данък на физическите лица, като в тази връзка е предложено от 2020 г. да отпадне законовото задължение на работодателите за издаване на служебни бележки, а това да става само при поискване от страна на лицата. Механизмът на предлаганата промяна предвижда информацията от служебната бележка да се предоставя от платците на доходите с подаваната от тях справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ след малки допълнения към настоящия й образец. Към настоящия момент Националната агенция за приходите (НАП) не разполага с информацията, съдържаща се в служебните бележки за доходите от трудови правоотношения. В тази връзка се предлага същата да се предоставя от работодателите в справка по образец, а успоредно с това да отпадне задължението за издаване на служебните бележки.

По този начин целта на предлаганите изменения, освен отпадане на задължението за издаване на служебните бележки и задължението за прилагането им към годишната данъчна декларация, е предоставените данни автоматично да се зареждат в образците на годишните данъчни декларации на лицата, което значително ще опрости процеса на попълването и подаването им по електронен път. Освен това всяко лице, което има ПИК, ще може да прави справки в обявените за него данни от съответния платец на доход, което ще улесни попълването на декларацията и в случаите, когато не се подава по електронен път. В допълнение промяната ще доведе до преодоляване на проблема, свързан със съхраняването на разпечатаните служебни бележки от работодателя, с оглед изискванията на новия регламент, касаещ защитата на личните данни. За реализирането на това предложение е необходимо да се въведе по-ранен срок за подаване на информацията, като е предложен срок - 28 февруари на следващата година. Този срок е съобразен от една страна с крайния срок за извършване на годишното преизчисляване от работодателя по основното трудово правоотношение, а от друга – с възможността данните да се обработят от НАП, за да е възможно зареждането им в годишната данъчна декларация. В тази връзка е предложено и удължаване на срока за ползване на отстъпката от 5 на сто – до 31 март. Въвеждането на тази концепция с всички произтичащи промени е предвидено да влезе в сила от 1 януари 2020 г., като включването им в настоящия законопроект ще подпомогне подготовката и безпроблемното прилагане на промяната от засегнатите страни.

  • Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ)

Промяна на концепцията за определяне на данъка върху превозните средства за леките автомобили и товарните автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т

Предложена е нова концепция за определяне на данъка върху превозните средства за леки автомобили и товарните автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т, а именно данъкът да се определя по формула, която включва два компонента: имуществен и екологичен.

Имущественият компонент отчита мощността и годината на автомобила, а екологичният компонент отчита екологичната категория на автомобила, респективно замърсяването, което причинява съответният автомобил.

Имущественият компонент е предвидено да се определя от ставката за тази част от данъка и мощността на двигателя, коригирани с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила.

В закона се предлагат шест диапазона на мощности на автомобили и съответно минимална и максимална стойност на границите на размера на данъка за всеки диапазон на мощност. Съгласно действащите разпоредби се обединяват диапазоните до 37 и до 55 kW в един – до 55 kW, както и се включват два нови диапазона към съществуващите в закона размери по отношение на най-мощните автомобили, а именно: над 150 kW до 245 kW включително и над 245 kW. Доколкото тази част от формирането на данъка е в частта имуществен компонент се запазва принципа за определяне на по-високи граници на ставка на данък за по-мощните автомобили. Запазва се правото на общинския съвет да определя размера на данъка (ставката) в наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ в зависимост от мощността на автомобила.

Коефициентът за годината на производство на автомобила е диференциран по години, като е налице известна промяна спрямо действащите към настоящия момент в ЗМДТ коефициенти. Предложението, с което се прецизират коефициентите, цели създаването на финансов инструмент за стимулиране извеждането на по-стари автомобили от употреба и замяната им с по-нови и по-екологични автомобили, предвид това, че автомобилите над 20 години са ненадеждни, изискват големи разходи за поддръжка и причиняват големи замърсявания на въздуха с вредни емисии.

Екологичният компонент е свързан с екологичните характеристики на автомобила и представлява коригиращ коефициент, който отразява екологичната категория на автомобила, която е свързана с европейските стандарти за изгорели газове (познати още като Евро 1, 2, 3, 4, 5 и 6). Екологичният компонент осигурява облекчение за собствениците на автомобили, съответстващи на екологични стандарти Евро 4 и по-високи и утежнение за собствениците на автомобили, които не съответстват на екологична категория или съответстват на екологична категория, по-ниска от „Евро 4“.

По отношение на коефициента за екологична категория в законопроекта са определени границите, в рамките на които общинският съвет следва да определи размера на коефициента за всяка екологична категория в наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ.

Във връзка с предложения нов начин за облагане е предвидено облекчението за превозни средства с действащо катализаторно устройство да отпадне. Отпадането на посоченото данъчно облекчение е заменено с въвеждане на коефициент за екологичната категория на автомобила. С премахване на посоченото облекчение се цели и предотвратяване на случаите, в които данъчно задължени лица посочват в декларацията по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ, че техния автомобил притежава действащо катализаторно устройство, но в действителност катализаторът е отстранен. Установяването на наличието на действащо катализаторно устройство е трудно и с този факт се спекулира с цел намаляване на данъка, като в същото време автомобилът не отговаря на екологичните норми, допринася в голяма степен за замърсяване на околната среда и в тази връзка не следва да ползва данъчно предимство.

Като положителен ефект за собствениците на моторни превозни средства е предвидено отпадане на лимитиращата граница от 74 kW за ползване на данъчни облекчения за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т, като с коефициента за екологична категория се дава възможност за ползване на данъчно облекчение за всички автомобили с категория равна на или по-висока от „Евро 4“, независимо от мощността им. По този начин всички собственици на моторни превозни средства ще имат възможност да ползват данъчни преференции, в случай че притежават моторни превозни средства, отговарящи на по-високи екологични стандарти.

Предложената промяна, съгласно която в обхвата на предложената нова концепция за определяне на данъка върху превозните средства за автомобили е предложено да бъдат включени и товарните автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т произтича от редица установени случаи на неравнопоставеност на данъчно задължените лица и предотвратяване случаите на избягване на данъчно облагане.

Така например, съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 7, т. 3 от Закона за пътищата леките и товарните автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т са отнесени в една категория по отношение на определянето и заплащането на винетна такса, но се облагат по различен начин с данък върху превозните средства по действащата редакция на чл. 55 от ЗМДТ, което създава неравнопоставеност между собствениците на посочените автомобили.

Към настоящия момент товарните автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т се облагат с данък върху превозните средства в размер от 10 до 30 лв. за всеки започнат тон товароносимост. По данни на Министерството на вътрешните работи (МВР) към средата на април 2018 г. са регистрирани 308 260 броя товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т от 3 550 марки и модели, от които над 2 000 модела имат съответен аналог, регистриран и облаган като лек автомобил.

В тази връзка промяната цели премахване на неравнопоставеността между собствениците на едни и същи модели автомобили, като при една част от тях категорията N1 се използва само за получаване на данъчно облекчение, тъй като в този случай данъкът върху превозните средства е значително по-нисък в сравнение с условието, при което същият автомобил е регистриран с категория M1 и се облага като лек автомобил. Според действащия ЗМДТ собствениците на товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т (категория N1), плащат в пъти по-нисък данък върху превозните средства, като икономията може да стигне над 100 пъти, което освен до неравнопоставеност между собствениците, води и до значителна загуба за общинските бюджети и създава предпоставка за използване на категорията N1 само с цел избягване на данъци и осигуряване на данъчно предимство.

Предложена е промяна на данъчното облекчение за мотоциклети и мотопеди до 74 kW, съответстващи на екологични категории "Евро 3" и "Евро 4" така, че да съответства на предвидената данъчна преференция съобразно коефициента за екологична категория при облагане на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. В тази връзка данъчното облекчение за екологична категория "Евро 3" отпада, а за екологична категория "Евро 4" се намалява на 20 %.

Предвидена е корекция на данъчното облекчение за автобусите, товарните автомобили над 3,5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории "Евро 3" и "Евро 4" така, че да съответства на предвидената данъчна преференция съобразно коефициента за екологична категория при облагане на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. В тази връзка данъчното облекчение за екологична категория "Евро 3" отпада, а за екологична категория "Евро 4" се намалява на 20 %.

Предложена е промяна относно облагаемата товароносимост на товарните автомобили с технически допустима максимална маса над 3,5 т и не повече от 12 т, като вместо на всеки започнат тон, същата ще се изчислява на всеки започнати 750 кг.

Във връзка с разработването на програми за управление на качеството на атмосферния въздух и постигане на съответствие с европейски директиви, свързани с чистотата на въздуха и справяне с превишението на пределно допустимите стойности за концентрации на замърсители, нееднократно са правени редица препоръки за промени в данъчното законодателство по отношение облагането на превозните средства. Имайки предвид това, предложената нова концепция е в съответствие и с тези направени препоръки и посочваните проблеми, за които е необходимо да се търси решение.

Промяна в облекченията за основно жилище, свързани с данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци

Предвижда се отпадане на данъчното облекчение за основно жилище и определяне на данъка върху недвижимите имоти в пълен размер за всички жилища на данъчно задълженото лице, когато повече от едно жилище е декларирано като основно.

Предлага се неприлагане на разпоредбата за освобождаване от първата и част от втората компоненти от таксата за битови отпадъци за недвижим имот, деклариран като основно жилище.

Промени, свързани с облекчаване на административната тежест

Във връзка с облекчаване на административната тежест се предлага нотариусите, при реализиране на сделка или действие за придобиване на моторно превозно средство, да извършват проверка за наличието или липсата на задължения за данък върху превозното средство чрез автоматизиран обмен на данни със системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а от ЗМДТ, или със съответната система за администриране на местни данъци и такси на общината, при посредничеството на информационната система на Министерство на вътрешните работи. В случай, че не може да се осъществи автоматизирана проверка, данъчно задълженото лице следва да предостави издаден или заверен от общината документ за платен изискуем данък върху превозното средство.

Предлага се в 7-дневен срок след извършване на сделката или действието по придобиване на недвижим имот или моторно превозно средство нотариусите да уведомяват съответната община за прехвърлените вещни права върху недвижимия имот или моторното превозно средство, както и да предоставят допълнителна информация за размера на заплатения данък по чл. 49, ал. 2 и за основата, върху която е определен. Предложението е свързано с осигуряване на яснота за прехвърлените през периода недвижими имоти и моторни превозни средства и размера на данъка, който трябва да постъпи в общината за конкретния недвижим имот или моторното превозно средство.

Други промени

Със законопроекта се предлагат и други промени, свързани с прецизиране, отпадане и допълване на разпоредби в ЗМДТ.

Предлага се промяна в приложение № 2 „Норми за данъчна оценка на недвижими имоти“, съгласно която да отпадне корекцията за подобрения към обектите (луксозна или алуминиева дограма, климатична инсталация и други) при определяне на коефициента за индивидуални характеристики на сградата. Промяната цели премахване на характеристики на имоти, които са морално остарели и които към настоящия момент не прилагат и не могат да бъдат характеристика на даден имот.

Предвижда се промяна в приложение № 4 „Видове патентни дейности и годишни размери на данъка“, като се предлага да отпадане патентната дейност „Отдаване на видеокасети или записи на електронен носител под наем“. Промяната цели прецизиране и осъвременяване на видовете патентни дейности чрез премахване на дейности, които към настоящия момент не се осъществяват.

  • Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)

Направените предложения за изменение и допълнение на ЗАДС са във връзка с прецизиране на разпоредбите на закона с цел отстраняване на неясноти и улесняване на практическото му приложение, като са предложени следните промени:

В чл. 3, ал. 1 се създава нова т. 8 във връзка с отстраняване на затруднения с тълкуването, че не може да бъдат данъчнозадължени лица и съответно да се образува ревизионно производство спрямо лица подали искане за възстановяване на акциз, които не са регистрирани по ЗАДС и лицата посочени в чл. 3, ал. 2 от ЗАДС, когато са произвели или са участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично.

С новата ал. 4 на чл. 3 се предлага въвеждането на солидарна отговорност за събиране на задълженията за акциз в случаите на потребление на енергийни продукти извън условията на ползване на данъчно облагане. В тази връзка е предвидено допълнение и в чл. 20, ал. 2, т. 23, която урежда хипотезата за освобождаване за потребление да се счита, неизпълнението на условие по отношение на крайното потребление, за което е ползвано освобождаване от заплащане на акциз. Целта е да се избегне възстановяването на акциз при неизпълнение на условие по отношение на крайното предназначение, и в случаите на доставката на енергийни продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства. Промяната е в съответствие с чл. 21, параграф 4 от Директива 2003/96/ на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията.

Допълнена е разпоредбата на чл. 12, ал. 1 със създаването на точка 4 поради необходимостта от отразяване в националното законодателство на приетото в Решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 6 април 2017 г. по дело C‑638/15, тълкуване на член 2, параграф 1, буква в) и член 5, параграф 1 от Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 година относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн, а именно, че трябва да се тълкуват в смисъл, че изсушени, плоски, с неправилна форма, частично обезжилени тютюневи листа, преминали процес на изсушаване и контролирано овлажняване, които съдържат глицерин и са годни за пушене след проста манипулация посредством смачкване или ръчно нарязване, спадат към понятието „тютюн за пушене“ по смисъла на тези разпоредби.

Предложението за изменение в чл. 20, ал. 2, т. 21 е направено с цел да бъде ясно регламентирано, че за целите на възникване на задължението за заплащане на акциз не е необходимо да има установено нарушение, включително и с влязло в сила наказателно постановление, за да може да бъде извършено ревизионно производство.

Във връзка с намаляване на административната тежест, както и уреждане на хипотеза за освобождаване от облагане с акциз на акцизни стоки с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 - в опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите до 5 литра е допълнена разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3.

С промяната на чл. 24, ал. 2, т. 6 е отразено в националното законодателство Решение на СЕС от 6 юни 2018 г. по дело C-49/17, относно тълкуване на член 21, параграф 3 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. В решението изрично се казва, че потреблението на енергийни продукти в рамките на предприятие, което ги е произвело за целите на производството на други енергийни продукти, не попада в обхвата на изключението относно възникването на данъчно задължение, предвидено в тази разпоредба, когато в положение като разглежданото в главното производство енергийните продукти, произведени в резултат на основната дейност на такова предприятие, са използвани по друг начин, освен като моторно гориво или гориво за отопление.

Предложените промени в чл. 24а, ал. 6, т. 13, чл. 48, ал.2, т. 22, чл. 57б, ал. 6, т. 10, чл. 57в, ал. 2, т. 19, чл. 58а, ал. 2, т. 16 и чл. 58г, ал. 2, т. 9 са с цел избягване на затруднения свързани с извършването на проверки и удостоверяването на обстоятелствата, че лицата подали съответното заявление за издаване на лиценз или регистрация не са в ограничителното условие, водещо до основание за издаване на отрицателен акт по подаденото заявление и непредставено обезпечение по реда на раздел V от глава пета от ЗАДС.

За да бъдат обхванати всички искания за възстановяване на акциз, подадени по реда на съответния раздел е направено допълнение в чл. 27, ал. 14. Основната цел е еднаквото третиране на лицата подали искания за възстановяване на акциз, като в случаите на неотстраняване на нередовности след дадено указание, да бъде безспорно, че са налице хипотезите за прекратяване на производството по искане за възстановяване на акциз.

Прецизирана е разпоредбата на чл. 28 ал. 1 с оглед Решение на СЕС по дело С-30/17, в което е постановено, че чл. 3, параграф 1 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на данъчната основа за облагане на ароматизирани бири по скалата на Плато следва да се взема предвид сухият екстракт в първичната мъст, без да се отчитат добавените след приключване на ферментацията овкусители и захарен сироп. В т. 37 от цитираното решение е посочено, че понятието „градус Плато“, съдържащо се в член 3, параграф 1 от Директива 92/83, трябва да се тълкува като мерна единица, отнасяща се за първоначалната плътност на бирата и следователно за нейната първоначална мъст.

Също така са прецизирани разпоредбите на чл. 28, ал.1, т. 8 и т. 12, с цел уеднаквяване на терминологията в ЗАДС и подзаконовите нормативни актове.

Създаден е специален ред в чл. 45ж за уведомяване на митническите органи за бутилирани алкохолни напитки и ограничени серии пури с колекционерска стойност. Промяната е направена в следствие на възникнали практически казуси, свързани с държането на високо алкохолни напитки без бандерол с висока колекционерска стойност. Целта на предложението е да се уреди нормативно възможността за колекциониране на такива акцизни стоки (алкохолни напитки и пури). В случай, че колекционерите на тези стоки са изпълнили изискванията на закона, спрямо тях няма да се ангажира административнонаказателна отговорност. Към момента, при извършване на контролни дейности от страна на митническата администрация е установено, че колекциите от акцизните стоки се състоят основно от стоки без бандерол, които са получени като подарък или са закупени и въведени в страната под формата на личен багаж. Също така митническите органи са установили значителни количества бутилки алкохол без бандерол, съхранявани в офиси и търговски обекти (включително питейни заведения). Същите са обявени пред митническите органи като част от лични колекции. В тази връзка са направени и съответните изменения в чл. 65, ал. 3, т. 2, чл. 99 ал. 1, т.3 и чл. 99, ал.2, т. 2.

Допълненията в чл. 48, ал. 2 са направени поради необходимостта да бъдат регламентирани случаите, в които са налице иззети, отнети или изоставени в полза на държавата дестилационни съоръжения и др., които остават на съхранение на териториите на митниците, включително след приключили съдебни производства и чието съхранение е свързано с извършване на допълнителни разходи.

С цел намаляване на административната тежест за лицензираните складодържатели, регистрираните получатели, временно регистрираните получатели и регистрираните изпращачи са направени съответните изменения в чл. 48, ал. 1, т. 8, чл.48, ал. 2, т. 14, чл. 51, ал. 1, т. 9, чл. 57в, ал. 2, т. 7, чл. 58а, ал.2, т. 8 и чл. 58г, ал. 1, т. 5. С влизането в сила на Наредба № 2 от 19.03.2018 г. за условията и реда за подаване на документи по ЗАДС по електронен път отпадна необходимостта от предоставянето на митническата администрация на имената на служителите, упълномощени да подписват електронни административни документи и спесимени на подписите им. Допълнението в чл. 53, ал. 3 е направено във връзка с избягване на затруднения при връчването на решения за отнет и/или прекратен лиценз, както и за ограничаване на възможността за различни тълкувания от коя дата е действието на предварителното изпълнение на решението за прекратяване на даден лиценз.

С измененията в чл. 57 е предвиден идентичен процесуален ред, съответстващ на останалите процедури в ЗАДС, свързан с констатиране на нередовности от страна на митническата администрация при предоставяне на документи към искането за издаване на регистрация от лицата, съответно предвиждане на идентичен ред за отстраняване на нередовностите или приключване на производството пред началника на митницата. В тази връзка в Закона за виното и спиртните напитки са предложени и съответните допълнения на чл. 142а и чл. 142б.

С предложението за създаване на нов чл. 64а се цели създаване на възможност за анулиране/деактивиране на погрешно подадени искания, описи и отчети за бандероли. Към настоящия момент няма законово основание тези документи да бъдат анулирани/деактивирани. Погрешно подадените искания, описи и отчети в системата на Агенция „Митници“ стоят необработени и изкривяват данните в модул Бандероли, тъй като икономическите оператори междувременно са подали нови искания, описи и отчети, които са с нови регистрационни номера. С предложението се намалява и административната тежест върху лицата.

В чл. 80, ал. 4 е предложено допълнение на разпоредбата с цел избягване на затруднения, при усвояване на суми по банкови гаранции. Предвиден е идентичен текст, имплементиращ задължението разписано за банката - солидарен поръчител в т. 2 от образеца на банкова гаранция съгласно приложение № 9д от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.

С предложението за създаване на нови чл. 81в и чл. 81г се цели регламентиране на възможността да се запечатват обекти или части от тях за определен срок от митническите органи, при усвояване изцяло или частично на обезпечението, с цел да не се допуска генериране на допълнителни публични задължения.

Във връзка с намаляване на административната тежест по отношение на продажбите на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление на физически лица са предложени промени в чл. 84, ал. 7 и ал. 8.

Прецизирана е разпоредбата на чл. 90б, ал. 1 за да се разшири обхватът на обектите, в които се извършва търговия с тютюневи изделия. Използваното към момента понятие „бензиностанции“ е ограничително, тъй като в другите обекти за зареждане на моторни превозни средства с горива, не би следвало да се издават разрешения за продажба на тютюневи изделия. С промяната ще бъде създадена нормативна възможност за издаване на разрешения за продажба на тютюневи изделия и за останалите обекти, независимо от това в обектите, в които се зареждат моторни превозни средства, какъв вид горива се продават.

Предложено е изменение в текста на чл. 99, ал. 6 за улеснение на лицата, предоставящи услуги за публикуване на обяви и съобщения, включително в електронен вид. С настоящата редакция лицата не могат ефективно да разграничат кои акцизни стоки следва да са с бандерол и кои не, за да премахват/филтрират конкретните обяви и съобщения. Същевременно, с прецизирането на текста се обхващат и случаите, в които се предлагат за продажба и алкохолни напитки (вино), което представлява една голяма част от предлаганите за продажба акцизни стоки чрез интернет. С цел търговия, физическите лица произвеждат масово вина в нарушение на чл. 60 от ЗАДС, като по този начин реализират неофициални доходи и укриват данъци. От забраната е предвидено изключение за търговците, чиято обичайна дейност е легалната търговия с алкохолни напитки и същите предлагат онлайн вино, бира и спиртни напитки (предлагането и продажбата на тютюневи изделия чрез интернет е забранено от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия). Задължително условие обаче е предлагането на акцизните стоки да става чрез електронен магазин, регистриран в НАП. В тази връзка в чл. 120, ал.6 са предложени санкции за лицата, които нарушат чл. 99, ал. 14-16.

Допълнителните предложения за промени в чл. 99а са продиктувани от уеднаквяване на подхода съобразно предложението за промяна на чл. 99, ал. 6 (забраняват се принципно продажбите на всички акцизни стоки). Доказан факт е, че голяма част от предлаганите за продажба чрез интернет забранени акцизни стоки се доставят до съответните клиенти чрез пощенски (куриерски) услуги. Подобно на чл. 99, ал. 6, в чл. 99а, ал. 1 са направени изключения по отношение доставките на легални акцизни стоки (стоки с платен, начислен или обезпечен акциз, както и стоки с бандерол, когато такъв е задължителен). С новата ал. 9 се цели предоставянето на правна възможност, в случай че бъде извършена контролна покупка по реда на чл. 103, ал. 5 от ЗАДС, митническите органи да могат да указват на пощенските оператори какви действия да предприемат, така че лицето изпратило пратката да може да бъде установено в момента, когато може безспорно да му бъде вменена административнонаказателна или наказателна отговорност.

Предложенията за промени в чл. 102г целят регламентирането на действията, които следва да предприемат митническите органи по отношение вещите, събрани като доказателства при извършване на проверките. В случай че тези веществени доказателства не представляват предмет или средство за извършване на нарушение по ЗАДС, то те ще бъдат предавани на компетентните органи, а ако няма такива – ще бъдат унищожавани под необходимия контрол.

Предложената промяна в чл. 106а е направена за да се избегне необходимостта от продължително съхраняване в складовете на митниците на акцизни стоки, което води до необосновани разходи.

Направеното предложение за промяна в разпоредбата на чл. 124, касаещо разширяване на кръга на подлежащите на отнемане съоръжения, цели ограничаването на възможността за извършване на противоправна дейност с акцизни стоки чрез използването на мобилни съоръжения за съхранение и транспортиране. Отнемането на съоръженията лишава лицата от възможността да държат и пренасят акцизни стоки, предмет на нарушение, което е част от превенцията на нарушенията с акцизни стоки.

Предложеното изменение в чл. 10, ал. 6 от Закона за митниците /ЗМ/ е свързано с премахване на задължението за всички митнически служители, с изключение на тези, които заемат технически длъжности, два пъти да декларират своето имотно състояние. Веднъж пред директора на Агенция „Митници“ – в декларацията по чл. 10, ал. 6 от ЗМ, и втори път в декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Данните, които се декларират в утвърдения със Заповед № ЗАМ-220/02.03.2016 г. на директора на Агенция „Митници“ образец на декларация по чл. 10, ал. 6 от ЗМ, се съдържат и в образеца на декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2, утвърден от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

  • В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСТИ) в чл. 35у са предложени промени в съответствие с техническите стандарти определени с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/576 на Комисията от 15 декември 2017 година относно техническите стандарти за защитните елементи, прилагани спрямо тютюневи изделия, като нормативно е регулирано, че бандеролите, които са предназначени за поставяне върху потребителската опаковка на тютюневите изделия се използват като защитен елемент.

В допълнение са предложени нови разпоредби в глава десет „б“ на ЗТТСТИ, във връзка с въведеното задължение с влезлите в сила на 6 май 2018 г. Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574 на Комисията от 15 декември 2017 година относно техническите стандарти за създаването и работата със система за проследяване на тютюневи изделия и Делегиран регламент (ЕС) 2018/573 на Комисията от 15 декември 2017 година относно основните елементи на договорите за съхраняване на данни, сключвани като част от система за проследяване на тютюневите изделия (публикувани в Официалния вестник на ЕС - L96/16.04.2018 г.), както и съгласно член 15 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37, всички потребителски опаковки на тютюневи изделия, произведени или внесени в ЕС след 20 май 2019 г., трябва да бъдат маркирани с уникален идентификатор. Генерирането на уникални идентификатори е необходимо да се извършва от трета, независима страна (издател на уникални идентификатори). За тази цел, всяка държава членка трябва да определи субект – „издател на идентификатори“, който да отговаря за генерирането и издаването на уникални идентификатори на ниво потребителска опаковка и ниво голяма (транспортна) опаковка в рамките на една година от влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574 на Комисията (максимален срок до 6 май 2019 г.). В тази връзка се предлага „издател на идентификатори“ да бъде печатницата на Българската народна банка, която при необходимост може да ползва и други подизпълнители. Основна цел на маркирането на потребителските опаковки на тютюневите изделия е тяхното проследяване по веригата на доставка, както и разрешаване на проблема с незаконната им търговия. За осигуряване на по-ефективен бъдещ контрол, както и минимизиране единичната цена на уникалните идентификатори, е предложено България да се възползва от възможността за дерогация на чл. 4, ал. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574 на Комисията, а именно – избраният национален издател на уникални идентификатори, да е компетентният издател и по отношение тютюневите изделия произведени в друга държава членка, но предназначени за българския пазар. Независимо, че основният подход възприет от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574 е за електронно заявяване и предаване на уникалните идентификатори, с цел защита и конкурентоспособност на българските производители на тютюневи изделия, в ЗТТСТИ е предложено да бъде допуснато и физическо предаване на идентификаторите, като алтернатива на електронното им доставяне до лицата (по аргумент от чл. 9, ал. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574).

Предлага се Агенция „Митници“ да бъде компетентният орган, отговорен за функционирането на системата за проследяване на тютюневи изделия предвидена в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/574 на Комисията.

  • Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са във връзка с хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейския съюз в областта на косвеното облагане, както и с необходимостта от прецизиране на разпоредби, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.

Предложения за промени, свързани с въвеждане в ЗДДС на правилата на новоприети европейските директиви с цел хармонизиране с изискванията им

Проектът съдържа предложения във връзка с въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (ОВ, L 348/7 от 29 декември 2017 г.). Въвежда се праг от 10 000 евро при осъществяване на доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица. Когато общата стойност без данъка върху добавената стойност (ДДС) на тези доставки е под прага, т.е. под 10 000 евро, и при условие че доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка, мястото на изпълнение на доставките ще е там, където доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. Доставката, с която се надхвърля прага ще е с място на изпълнение по сега действащия ред, т.е. там, където е установено данъчно незадълженото лице получател. Дадена е възможност, дори прагът да не е надхвърлен, доставчикът да може да избере да определя мястото на доставка по сега действащия ред т.е. там, където е установено данъчно незадълженото лице получател по услугата.

Проектът съдържа предложения във връзка с въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/1065 на Съвета от 27 юни 2016 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на данъчното третиране на ваучери (ОВ, L 117/9 от 1 юли 2016 г.) с цел гарантиране на сигурно и еднакво третиране, наличие на съответствие с принципите за общ данък върху потреблението, точно пропорционален на цената на стоките и услугите, избягване на непоследователност, нарушаване на конкуренцията, двойно данъчно облагане или необлагане, са въведени отделни правила по отношение на третирането на ваучерите за целите на ДДС.

Проектът на Закон за изменение и допълнение на ЗДДС съдържа предложения във връзка с въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива (EС) 2018/912 на Съвета от 22 юни 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на задължението за спазване на минимален размер на стандартната данъчна ставка (ОВ, L 162/1 от 27 юни 2018 г.).

Предложения за промени, свързани с отстраняване на несъответствия в ЗДДС с правилата на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО)

В съответствие с нормата на чл. 132, параграф 1, буква „з“ от Директива 2006/112/ЕO се предлага извършването на посредничество при международно осиновяване по Семейния кодекс да бъде освободена доставка.

Проектът предвижда въвеждане на възможността, предвидена в чл. 211, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕO за отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки на територията на страната. Тази опция ще може да се прилага за определени видове стоки, които не са акцизни стоки и не са предназначени за крайно потребление. Лицата, които изпълняват условията, предложени със закононопроекта, ще могат да начисляват дължимия при внос данък в справката – декларация за ДДС, като отпада задължението за ефективно внасяне на данъка в съответното митническо учреждение.

Предложения за промени в резултат на констатирани несъответствия с правото на ЕС и привеждане на ЗДДС в съответствие с решения на СЕС

Във връзка с решение на СЕС по дело С-33/16 се предлага отстраняване на несъответствие по отношение обхвата на освобождаванията на доставки, свързани с международен транспорт, както е предвидено в чл. 148 от Директива 2006/112/ЕО, по-конкретно освобождаването на доставки на услуги за посрещане на непосредствените нужди на плавателните съдове и въздухоплавателни средства.

С оглед съобразяване с практиката на СЕС, постановена с негово решение по дело С-552/16, се предвижда изменение на обстоятелствата за задължителна дерегистрация. Няма да е налице основание за задължителна дерегистрация при прекратяване на юридическо лице – търговец с ликвидация, когато юридическото лице е избрало да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър.

Промени в резултат на констатирани от Европейската комисия (ЕК) неизпълнения на Република България и открити процедури за нарушение

Във връзка с получено официално уведомително писмо С (2018) 1352 на ЕК по открита процедура за нарушение № 2017/4125 за неизпълнение на задълженията на Република България по членове 74 и 76 от Директива 2006/112/ЕО, поради несъответствието с тях на разпоредбите на член 27, ал. 1 и чл. 52, ал. 2 от ЗДДС, се предлагат промени с цел отстраняване на нарушението.

Във връзка с получено официално уведомително писмо С (2018) 1350 на ЕК по открита процедура за нарушение № 2017/4110 за неизпълнение на Република България на задълженията по чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради несъответствието с тях на разпоредбите на член 176в, ал. 2 и 3 от ЗДДС, се предлагат промени с цел отстраняване на нарушението.

Проектът предвижда изменения по отношение на задължението за предоставяне на обезпечение за данъчно задължените лица, които през текущия данъчен период извършват достави на течни горива над 25 000 лв., като отпада изискването размера на обезпечението, да не може да бъде по-малък от 50 000 лв.

Предложения за промени, свързани с намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса

Предложеният проект съдържа приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за издаване на протоколи в случаите на вътреобщностно придобиване и на получаване на услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната.

Във връзка с намаляване на административната тежест на лицата се предлага лицата да могат да се дерегистрират по избор след изтичането на 12 месеца от началото на календарната година, следваща годината на доброволната регистрация.

С оглед общата тенденция за електронизация на подаването на данни към НАП и намаляване на административната тежест със законопроектът се предлага регистърът за вътреобщностни доставки на нови превозни средства, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица в други държави членки, който водят регистрираните лица, извършили такива доставки през съответното календарно тримесечие да се подава по електронен път, а не на технически носител.

Промени, свързани с прецизиране на разпоредби и редакционни промени, във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона.

Удължава се срокът на прилагане до 30 юни 2022 г. на въведения от 1 януари 2014 г. в националното законодателство механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури.

За по-голяма правна сигурност при извършване на корекция се предлага пренасяне в закона на разпоредбите от правилника за прилагането му, който регламентират, че 5-годишният срок, съответно 20-годишният срок, спира да тече за всяка календарна година, през която дълготрайният актив не се използва.

Чрез предложението за генериране в електронен вид на фискалния/системния бон се предвижда да се даде възможност за предоставянето му на купувача в случаите, в които се извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин, при които няма физически контакт между доставчика и получателя по доставката. Предложено е и поддържане от НАП на публичен електронен списък на електронните магазини, чрез които български задължени лица извършват търговска дейност в интернет с цел защита на потребителите при пазаруване в интернет и намаляване сивия сектор в интернет търговията.

Предложени са и промени с редакционен и правно-технически характер, които целят прецизиране на разпоредбите.

Във връзка с необходимостта от привеждане на програмните продукти в съответствие с предложените промени е предвидено разпоредбите, свързани с отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки на територията на страната и с премахване на изискването за издаване на протоколи в случаите на вътреобщностно придобиване и на получаване на услуги с място на изпълнение на територията на страната да влязат в сила от 1 юли 2019 г.

  • Закон за счетоводството (ЗСч)

Предложенията за изменение и допълнение на ЗСч е изготвен във връзка с необходимостта от прецизиране, коригиране и допълване на някои разпоредби с цел по-правилното им прилагане в практиката и по-ясното им разбиране и тълкуване, с което ще се избегнат проблеми при практическото прилагане на разпоредбите, както от предприятията, така и от администрацията.

В частност, мотивите за предлаганите изменения и допълнения се свеждат до следното:

1. Измененията в чл. 25, ал. 3 – премахва се изискването за поставяне на печат на предприятието и печат на счетоводното предприятие върху годишни финансови отчети. Изискване корпоративните предприятия да имат печат няма в нито един нормативен акт на страната. Изисквания за печати съществуват само в Закона за държавния печат и националното знаме на Република България и други специални закони, отнасящи се за държавната администрация.

2. Измененията в чл. 38 са предимно редакционни с цел по-ясното им разбиране.

В ал. 1, т. 2 се заличават думите „в обществена полза“. Изменението е свързано с измененията в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), закриване на Централния регистър на ЮЛНЦ, регистрирани в обществена полза, и създаване към Агенцията по вписванията на регистър на ЮЛНЦ. В новия регистър годишните си финансови отчети ще публикуват всички ЮЛНЦ, а не само тези, регистрирани в обществена полза.

С измененията на ал. 4 се уточнява, че всички малки предприятия, които не подлежат на задължителен финансов одит, независимо от приложимата счетоводна база – национални или международни счетоводни стандарти, могат да публикуват в търговския регистър само баланс и приложение във вида, в който са приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или съответния орган

3. Измененията в чл. 48, чл. 49, чл. 51 и чл. 57 са редакционни и се налагат с цел пълно съответствие с европейското законодателство, в частност с Директива 2014/95/ЕС на ЕП и на Съвета по отношение на оповестяването на нефинансова информация. Сега действащата разпоредба на чл. 57 оставя впечатлението, че предприятията сами могат да определят дали изготвения по законодателството на трета държава доклад отговаря на изискванията на Закона за счетоводството, което е неправилно и е в разрез с разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС.

4. В Преходните и заключителните разпоредби на закона се създава нов § 11а, в който е разписана процедурата за публикуване на годишни финансови отчети на ЮЛНЦ. Разписването на процедурата се налага поради следните причини: при създаването на регистър за ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията, ЗЮЛНЦ дава срок на лицата за пререгистрация до 31 декември 2020 г. В същото време, Централният регистър за юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, прекратява приемането на отчети за публикуване от 1 януари 2018 г. Така се получава един период от три години, в който ЮЛНЦ, които не са се пререгистрирали в новосъздадения регистър, няма къде да публикуват годишните си финансови отчети. Разпоредбата на § 30 задължава тези лица към датата на пререгистрация да публикуват годишните си финансови отчети за всички отчетни периоди, за които отчетите не са били публикувани.

  • Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ)

Допълнението в чл. 18, ал. 5 е с цел премахване на несъответствието по отношение на сроковете за публикуване на годишни финансови отчети в ЗЮЛНЦ (в едномесечен срок от деня на възникването им, съответно на промяната им) и ЗСч (в срок до 30 юни на следващата година) в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. С допълнението се установява един срок за публикуване на финансовите отчети, регламентиран в ЗСч.

От въвеждането на предлаганите допълнения в ЗЮЛНЦ не се очакват допълнителни разходи, както за бюджета, така и за предприятията.


С пълния текст на законопроекта можете да се запознаете тук:

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане

За обществено обсъждане проектът е отворен до 29.09.2018 г.

 

Влезте, за да коментирате

Анкета

Срещате ли затруднения при наемане на служители с подходяща квалификация за вашия бранш?

Категории

InBalance

Следвай ни

 Следвай InBalance News във Facebook Следвай InBalance News в Google+ Следвай InBalance News в Twitter Следвай InBalance News в LinkedIn

Популярни тагове