Menu
Счетоводни услуги от ИНБАЛАНС
InBalance News е създаден и се поддържа от ИНБАЛАНС България
За да ни се доверите, трябва да ни опознаете!

Солиден пакет от промени в Наредба № Н-18 е предложен за обществено обсъждане

Промени в Наредба № Н-18 за обществено обсъжданеФинансовото министерство публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Документът е достъпен в интернет страницата на институцията от 19 юли и коментари по него се очакват в рамките на месец от тази дата, до 18.08.2018 г. 

В нормативната уредба се предвижда да бъдат редактирани солиден обем текстове, като в мотивите към законодателната инициатива промените са обобобщени и групирани в пет основни групи (цитирани дословно по-долу с оглед на значимосттта на предложените изменения и ефектът, който те биха оказали върху задължените лица):


I. Промени, свързани с лицата, извършващи продажби/зареждания на течни горива

Основна причина за въвеждане на детайлно описание на използваните средства за измерване на разход в обекти с електронните системи с фискална памет (ЕСФП) е идентифицирането на обекти, в които се извършват проточвания на течни горива чрез разходомери и измервателни системи. Съществуващата нормативна уредба не предлага достатъчно възможности за детайлизиране на информацията, която постъпва в Националната агенция за приходите (НАП), без това да е свързано с извършване на проверка на място. В тази връзка с предлаганите промени се цели да се детайлизира информацията, която постъпва по дистанционната връзка в НАП от ЕСФП, като по този начин ще се идентифицират обектите, в които се използват средства за измерване на разход – разходомери или измервателни системи.

С предложените промени в Наредба № Н-18/2006 г. се предвижда валидиране на уникалния контролен номер (УКН) на електронния акцизен данъчен документ (еАДД) при подаване на данни за доставени количества течни горива по документ чрез ЕСФП чрез баркод четец. Целта на направеното предложение е да се избегне въвеждане на номера на УКН от операторите в обекти с ЕСФП, които не са намерени в базата данни на НАП, както и да се повиши достоверността на информацията, която чрез програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“ постъпва в информационна система „Контрол на горивата“.

Следва да се отбележи, че предложените промени са във връзка с осъществяването на контролната дейност на НАП в обекти, в които се използват ЕСФП. Получената допълнителна информация ще спомогне за повишаване на качеството на анализите, извършвани във връзка с контрола върху търговията с течни горива. Предложеният проект регламентира възможността бензиностанциите да извършват продажби на течни горива чрез ЕСФП на самообслужване. С предложеното допълнение на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. се регламентира изискването към лицата, извършващи продажби/зареждания на течни горива чрез ЕСФП на самообслужване да регистрират и отчитат продажбите чрез издаването на фискален бон на хартиен носител. В проекта е поставено изискване в обекти за продажби/зареждания на течни горива на самообслужване, устройството за плащане на гориво да е част от централното регистриращо устройство (ЦРУ). Проектът предвижда при продажби на горива в/от обекти, които са изцяло на самообслужване, дневният финансов отчет да се генерира автоматично и да се записва във фискалната памет и на контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за всеки ден (за всеки 24 часа). Във връзка с тази промяна е допълнена номенклатурата на търговските обекти.

Проектът предвижда издаване на фискален бон за всяка продажба/зареждане на течни горива на всеки клиент, като не се допуска обединяване на повече от две продажби/зареждания на горива, направени от един клиент в един фискален бон. С предложените промени се целят основно три ефекта, като два от тях имат пряка връзка за намаляване на сивата икономика в търговия и разпространението на течни горива:

1. Ограничаването на възможността за ползване на данъчен кредит от регистрирани по ЗДДС лица, чрез фактури за „фиктивни“ доставки.

В хода на контролната дейност на органите на НАП в обекти за крайно разпространение на течни горива са установени случаи на зареждане на течно гориво на един клиент без да бъде издаден фискален бон, като на следващия клиент се издава фискален бон, при което се включва и продажбата на предходния клиент. Чрез тази функционалност на ЕСФП се позволява на един клиент да се издаде фактура за артикули от различни данъчни групи, които не са заплатени от получателя на фактурата. Именно това създава предпоставки за некоректно данъчно поведение от определени задължени лица.

2. Ограничаване възможностите на клиенти на бензиностанции да легитимират по-големи количества налични течни горива, които са получени от тях по друго направление - без заплатен акциз и/или с недоказан произход.

Към момента е възможно да се направят повече от две зареждания на повече от едно превозно средство, т.е. на различни клиенти, без да се издаде документ за продажба (фискален бон) на всеки клиент, а като се издава документ, който обединява продажбите. С предложените промени се цели и възпрепятстване ограничаването на правата на потребителите в обектите за крайно разпространение на течни горива.

3. Повишаване на качеството на информацията, подавана от ЕСФП към НАП.

С получаването на достоверни данни ще бъде повишено качеството на извършваните анализи на търговската дейност на задължените лица, експлоатиращи обекти, в които има регистрирани и въведени в експлоатация ЕСФП.

На следващо място с предложените промени в Наредба № Н-18/2006 г. се предвижда удостоверяването на данните, подавани в НАП от производители/вносители на ЕСФП във връзка със задължението им да подават данни за сервизните техници, имащи право да извършват сервизна дейност на произведените от тях ЕСФП, преминали обучение и получили сервизен ключ, да става с протокол за подадени и приети данни по предвидения с проекта образец. Изискването е необходимо, за да се осигури постъпване на коректни данни в информационната система на НАП, като се предвижда да се отхвърлят некоректно попълнени данни. За лицата се предвижда 7-дневен срок от датата, на която е отказано приемането на данните, да подадат коректните данни.

С предложените промени в Наредба № Н-18/2006 г. се предвижда промяна и в реда за подаване на блок-схеми от лицата, използващи ЕСФП. Предлага се преди регистрацията на ЕСФП задължените лица да подават заявление за първоначална проверка на ЕСФП в Българския институт по метрология (БИМ) по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в обекта.

С предложените промени се създава допълнителна възможност за предоставяне на информация в НАП от лица, които не са крайни разпространители на течни горива, и използват ЕСФП в обекти за доставки/зареждане на течни горива чрез средства за измерване на разход „разходомери/измервателна система“.

Предвижда се в случаите на прекъсване на връзката/комуникацията между нивомерната измервателна система (НИС) и централното регистриращо устройство от една страна, и между сонда и конзола на НИС от друга страна, ЕСФП да продължи да работи до 15 минути от прекъсването. В случай че прекъсването не се възстанови до изтичане на 15-тата минута от момента на прекъсването, се предвижда системата да се блокира. В случай че връзката/комуникацията се възстанови преди изтичането на 15-тата минута от началото на прекъсването, работата на системата продължава, като се изпраща съответно съобщение за възстановяване на връзката. В случаите на блокиране на ЕСФП се предвижда единствено започнатите продажби да се приключат.

На следващо място с предложените промени в Наредба № Н-18/2006 г. се предвижда сервизните организации, когато подават данни в НАП, да подават данни и за разходомерите/измервателните системи, освен за бензино- и газоколонки. В проекта на Наредба № Н-18/2006 г. се предвижда, когато се подават данни при съобщение за доставка на гориво по документи от ЕСФП (31) към НАП при доставка, която се декларира с акцизен данъчен документ (АДД), данните да не се приемат, когато попълненият номер за АДД липсва в базата данни на НАП за АДД, подадени от Агенция „Митници“. По този начин с предложената промяна ще се повиши верността на информацията в програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“, която ще се обменя с информационна система „Контрол на горивата“. С проекта на Наредба № Н-18/2006 г. се предвижда лицата, използващи ЕСФП, които не са предоставили блок-схема в НАП, да я предоставят в едномесечен срок от влизане в сила на промените.

Въвеждат се дефиниции на използваните в чл. 3, ал. 12 - 14 от Наредба № Н-18/2006 г. различни видове съдове за съхранение/зареждане на течни горива: “Неподвижно прикрепени към земята резервоари“, „Подвижни резервоари“ и „Автоцистерни за превоз на течни горива“.

Предлага се регламентиране на редът и начинът за регистриране и отчитане на продажбите/зарежданията на течни горива през ЕСФП, чрез използване на карти за зареждане или други подобни средства, при условията на отложено плащане.

Създава се ред за документиране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане, като се предлага да се приключват с вид плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“.“

С предложените промени в разпоредбата на чл. 16а, ал. 4 се предвижда въвеждането в експлоатация и регистрацията на ЕСФП в НАП да се извършват в присъствието на контролни органи от НАП и БИМ.

Необходимите разходи за НАП за реализиране на промените в проекта на наредба ще бъдат в рамките на утвърдения бюджет на агенцията.

Предложените промени в Наредба № Н-18/2006 г. няма да доведат до значителни разходи за лицата по чл. 3 от наредбата. Промените, касаещи реда и начина на деклариране в НАП от лицата, които не са крайни разпространители и използват ЕСФП в обекти за доставки/зареждане на течни горива чрез средства за измерване на разход (разходомери и/или измервателни системи), няма да доведат до допълнителни разходи за тях, тъй като към момента същите използват тези средства за измерване на разход.

II. Промени, свързани с реда за извършване на сторно операции

С предложения проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006 г. се предлагат промени, които са свързани с реда за извършване на сторно операции, който към настоящия момент е уреден да се документира чрез издаване на сторно касови бележки от кочан. Проектът предвижда това да се извършва чрез фискалното устройство (ФУ) или интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД). С предложените промени се предвижда при рекламация, връщане на стока, при допусната операторска грешка или намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента да се извършва корекция (сторно операция), която да се документира чрез ФУ или ИАСУТД. В тази връзка се предвижда сторно операцията при операторска грешка да се извършва до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната, а по отношение на сторно операция при връщане/рекламация на стока да се документира в момента на връщане на сумата на клиента. Предвижда се при извършване на сторно операция да се проверява касовата наличност във ФУ/ИАСУТД, като не се допуска извършване на сторно операция при недостатъчна касова наличност. С предложените промени, регламентиращи различни видове сторно операции от ФУ/ИАСУТД, се цели получаване на по-детайлна информация за реалните регистрирани и натрупани обороти от продажби на задължените лица. Данните ще спомогнат и за повишаване качеството на извършваните от НАП последващи анализи на търговската дейност на задължените лица, като очакванията са да се намали броят на проверките, поради наличие на пълен обем на информацията, предавана към НАП, което от своя страна позволява предварителното извършване на анализ на риска. От друга страна предложената промяна ще облекчи реда за документиране от лицата, тъй като процесът се автоматизира и се минимизира използването на касови бележки от кочан на хартия. Предложената промяна не предполага извършването на допълнителни финансови разходи от лицата.

III. Въвеждане на изисквания към софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти, както и към лица – производители/разпространители и потребители на такива софтуери.

С промените в чл. 118 от ЗДДС (обн., ДВ, бр. 24 от 2018 г.) е предвидено с наредбата по ал. 4 от същия да се определят изискванията към софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер.

В голяма част от търговските обекти в страната се използват информационни системи /софтуери/ за управление на търговската дейност, които управляват въведените в експлоатация в обекта ФУ. Към момента нормативната уредба предвижда изисквания единствено към ФУ, но не и към софтуерите, управляващи тяхната дейност. Това дава възможност в софтуерите да се вграждат функционалности, позволяващи при приключването на продажба да не се подава команда към ФУ за отпечатване на фискален бон /ФБ/, а от нефискално устройство се разпечатва и предоставя на клиента бон, имитиращ фискалния. По този начин, чрез функционалността на софтуера, се дава възможност на задължените лица да отклоняват от фискализация част от оборотите от извършваните в обектите продажби. При извършваните от НАП контролни производства е установено, че процентът на укрития оборот в обекти, в които се използват софтуери за управление на продажбите, е в рамките на 30% - 70%. Зачестяват и случаите на използване от страна на задължените лица на различни способи за манипулиране на информацията, създавана от софтуерите, включително нейното изтриване от устройствата, с които работи софтуерът. Понякога тази информация се съхранява на отдалечен сървър или в компютърен „облак“, като при извършване на проверка задължените лица твърдят, че нямат достъп до нея и не могат да я предоставят на органите по приходите.

С предложените промени в Наредба № Н-18/2006 г. се въвеждат изисквания към софтуерите за управление на продажбите в търговски обекти, целта на които е да се предотврати възможността за укриване на обороти от продажби посредством вградена в софтуера функционалност.

На следващо място се въвеждат и изисквания към производители/разпространители и потребители на софтуери за управление на продажбите в търговски обекти:

- Съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС всеки производител/разпространител на такъв софтуер е длъжен да декларира по електронен път пред НАП, че произвежданият/разпространяваният от него софтуер отговаря на изискванията, въвеждани с настоящата наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006 г. С предлаганите изменения се въвеждат образец на декларацията и редът за нейното подаване, съдържанието на поддържания от НАП публичен списък със софтуери, както и редът за включване и изключване от този списък. В приложение към наредбата е посочена и допълнителната информация за софтуера, която производителите/разпространителите следва да подават по електронен път. Предвижда се декларирането на съответствието на софтуерите с въвежданите изисквания и подаването на информация за софтуерите да се извършва с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез електронна услуга в Портала за електронни услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на агенцията;

- Съгласно чл. 118, ал. 18 от ЗДДС лицата се задължават да използват в търговските обекти само софтуер, за който е декларирано съответствие с изискванията на Наредба Н-18/2006 г. Чрез електронна услуга, достъпна през портала за електронни услуги на НАП и след идентифициране с електронен подпис, потребителите на софтуера ще подават към НАП информация за използвания в обекта софтуер съгласно приложение към наредбата. Въвеждат се задължения към потребителите на софтуера за съхраняване на създаваната от него информация и за осигуряване на органите по приходите на достъп до нея и до всички устройства, с които софтуерът работи.

Предлаганите изменения в Наредба № Н-18/2006 г. ще засегнат задължените лица, използващи софтуери за управление на продажбите в собствени или наети търговски обекти. Съгласно данните от информационна система „Фискални устройства с дистанционна връзка“ към момента са регистрирани 43 000 бр. фискални принтери в 20 331 търговски обекти. Част от одобрените ЕКАФП също могат да работят в режим фискален принтер, но техният брой не може да бъде определен.

Според разчетите на НАП средната цена за привеждане на използваните към настоящия момент софтуери за управление на продажбите в търговските обекти в съответствие с нормативните изисквания е 120 лв. на работно място. Тази средна цена е изчислена на база направено проучване сред производители на софтуери за управление на продажби, които са запознати с предлаганите промени в нормативната база и са направили разчети за разходите си и за очакваната цена на новия софтуер. Очаква се средната цена за подмяна на един фискален принтер да бъде 275 лв. За определянето й е направено проучване сред производители на ФУ относно цената на устройствата, отговарящи на влезлите в сила през месец август 2017 г. нови изисквания към тях. Отчетена е и възможността за доработка на съществуващите и използвани в момента от търговците ФУ, което ще позволи продължаване на тяхното използване без да е необходима подмяната им.

Въз основа на посочените усреднени данни може да се направи следната оценка на очакваното въздействие на предлаганите промени в Наредба № Н-18/2006 г. върху търговците, използващи софтуери за управление на продажбите в търговски обекти:

1. Разходи за подмяна на използваните фискални принтери – 11 825 000 лв. /43 000 бр. ФП х 275 лв./.

2. Разходи за привеждане на използваните в търговските обекти софтуери в съответствие с нормативните изисквания:

- за работно място – 120 лв./място или общо 5 160 000 лв. за всички работни места в търговски обекти, в които се използва софтуер за управление на продажбите;

- за търговски обект – 240 лв./обект, при средно 2 работни места в обект;

- за едно задължено лице - 480 лв., при средно два обекта на едно лице.

Във връзка с гореизложеното разходите за едно лице, стопанисващо средно два обекта, всеки от тях със средно по две работни места, се очаква да бъдат в размер на 1 580 лв. /480 лв. за софтуера и 1 100 лв. за 4 бр. фискални устройства/.

Следва да се отбележи, че горните разчети са направени за най-голямата група потребители на софтуери за управление на продажбите в търговски обекти - малки и средни предприятия, използващи произведени от български производители софтуери за търговски обекти, които не са част от сложни ERP-системи. ERP-системите се използват от ограничен кръг лица, предимно големи предприятия, настройват се индивидуално съобразно дейността на конкретния ползвател, и за поддръжката им се сключват договори с производителя/разпространителя. Националната агенция за приходите не разполага с данни за броя на потребителите на такива системи в страната. По отношение на ERP-системите следва да се очаква, че функционалността им в значителна степен отговаря на изискванията, въвеждани с предлаганата наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006 г. Това е свързано с факта, че в общия случай дейността на техните потребители е извън сивата част на икономиката и те не укриват приходи от продажби чрез функционалността на използваните в търговските обекти модули на ERP-системата. Изхождайки от това, може да се предположи, че за част от лицата, използващи ERP-системи, привеждането в съответствие с новите изисквания ще влезе в цената на сключените договори за поддръжка, а за останалите – разходите не биха били значителни от гледна точка на мащаба на техния бизнес.

С въвеждането на изисквания към софтуерите, към техните производители/разпространители и потребители, ще се постигне повишаване на фискалната дисциплина и подобряване спазването на данъчно-осигурителното законодателство от лица, извършващи дейност в търговски обекти, както и намаляване на дела на сивата икономика в този сектор.

IV. Промени, свързани с лицата, които извършват продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин

С промените в чл. 118 от ЗДДС (обн., ДВ, бр. 24 от 2018 г.) е предвидено с наредбата по ал. 4 от същия да се определят и изисквания към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.

С предложените промени в Наредба № Н-18/2006 г. се предвижда българските задължени лица – собственици на електронни магазини, чрез електронна услуга, достъпна през портала за електронни услуги на НАП, да подават информация, посочена в приложение към наредбата. Към момента в преобладаващата част от електронните магазини няма информация за търговеца, извършващ продажби чрез него. Целта на предлаганите промени е НАП да разполага с информация кое лице извършва търговска дейност чрез електронния магазин, както и да поддържа публичен списък, в който ще може да се извършва справка за собственика на определен електронен магазин. Въвежда се и задължение към лицата, извършващи продажби чрез електронни магазини, да съхраняват в сроковете по чл. 38 от ДОПК създаваната чрез софтуера на електронния магазин информация и при поискване от органите по приходите да осигурят достъп до нея с възможност за експорт и копиране на данни.

В организирана от НАП медийна кампания ще бъде популяризирана възможността за извършване на проверка в сайта на агенцията за собствениците на електронни магазини, което ще намали сивия сектор в интернет търговията и повиши защитата на потребителите при пазаруване в интернет.

Предложените промени няма да доведат до извършване на значителни разходи от страна на собствениците на електронни магазини, доколкото подаването на данните ще се извършва с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за електронни услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на агенцията. В тази връзка ще е необходимо единствено съответният търговец да разполага с квалифициран електронен подпис.

V. Промени, касаещи лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на ФУ/ИАСУТД

С промяна в чл. 118, ал. 5 от ЗДДС (обн., ДВ, бр. 97 от 2017 г.) от 1 януари 2018 г. е в сила изменение в регулаторния режим за сервизните фирми, който от регистрационен е променен в разрешителен. С проекта се предлага въвеждане на задължителни изисквания към тази категория лица и към извършваната от тях дейност по сервизно обслужване на ФУ/ИАСУТД (ремонт и профилактика). Промяната в режима на започване на дейността на сервизните фирми има за цел чрез въвеждане на предварителен контрол от страна на административния орган за целите на получаване на разрешението, същото да бъде отнемано при неизпълнение на задълженията, произтичащи от осъществяваната сервизна дейност.

Промяната в режима ще доведе до разходи от страна на лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на ФУ/ИАСУТД към датата на влизане в сила на предлаганите промени, изразяващи се в заплащане на държавна такса за получаване на разрешение от БИМ, каквато се дължи и към настоящия момент.

VІ. Други изменения

Предлага се промяна, свързана с подаване на данни в НАП за всяка извършена в търговския обект продажба. С проекта се предвижда ФУ/ИАСУТД да предават данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ/ИАСУТД, от всички фискални/системни бонове, издадени и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа с фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). Данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните/системните бонове. Промяната е продиктувана от сериозните опасения на мобилните оператори, че предполагаемият потенциален общ обем от данни, които следва да се обменят в реално време, може да се отрази негативно на преследваните от Министерство на финансите и НАП цели. Поради вероятността от възникването на технически трудности и невъзможност за изпращане на данните към НАП, което би довело до блокиране работата на всички търговци, доколкото същите застрашават безпроблемното изпълнение на разпоредбите на наредбата и задълженията на лицата, е предложена промяна в разпоредбата на раздел ІІІб от приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 от наредбата.

С предложените промени в Наредба № Н-18/2006 г. се предвижда в случаите когато едно лице има одобрена за обект ИАСУТД и открива следващ обект, в който продажбите ще се регистрират и отчитат чрез същата одобрена система, заявка-декларация да се подава за всеки нов търговски обект поотделно, като в този случай няма да се изисква подаване на документите, които вече са предоставени при първоначалното одобряване на ИАСУТД.

На следващо място с предложените промени е регламентиран ред за документиране на доставки чрез фискално устройство на лекарства, за които има частично или пълно плащане по линия на Националната здравноосигурителна каса.

Въвежда се забрана за издаване на служебни бонове при извършване на продажба/и за направени клиентски поръчки. Чрез тази промяна се цели намаляване на сивата икономика и на възможността на недобросъвестните задължени лица да не регистрират и да не отчитат в пълен размер приходите от търговска си дейност.

С предложените промени в Наредба № Н-18/2006 г. се въвеждат изисквания към производителите/вносителите на фискални устройства да разработят и предоставят на НАП процедура за четене и извличане на информация в структуриран вид от КЛЕН на персонален компютър. Целта на предложените промени е да се осигури възможност органите по приходите да извършват анализ в хода на контролни производства на информацията, съдържаща се във всички разпечатвани през ФУ и отразени в КЛЕН фискални и служебни бонове.

Предлага се извеждане от експлоатация на ФУ и прекратяване на регистрация на ФУ/ИАСУТД да се извършва, когато се извършва прекратяване на задълженото лице. Промяната се налага предвид факта, че при прекратяване на задълженото лице, ФУ/ИАСУТД остават регистрирани в системата на НАП, без да има правно основание и фактически задължено лице, което да оперира с тях. С предложената промяна ще бъде повишено качеството на информацията за ФУ/ИАСУТД, съхранявана в базата данни на НАП.

С предложените промени в приложение № 17 към чл. 10, ал. 10, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 19 и чл. 22, ал. 1 от наредбата, във връзка с предаването на данни в НАП от всички издадени фискални/системни бонове за извършени продажби/сторно операции, се цели повишаване качеството на информацията. Чрез тях в системата на НАП ще има детайлна информация за случаите, в които се издава фактура/кредитно известие от ФУ/ИАСУТД. Очаква се тези данни да окажат съществено влияние при извършването на последващи анализи и повишаване на ефективността на контролната дейност.

За повишаване на ефективността на междуведомствената комисия по чл. 10, ал. 5 от наредбата са направени промени, в които се включват и поясняване на реда и начина за производителите/вносители на ЕСФП да кандидатстват за одобрение на ново средство за измерване, добавено в състава на ЕСФП в обект, неговото изпитване в реални условия, като е направена и промяна на приложение № 6 към чл. 11, ал. 1 от наредбата.

Във връзка с последните изменения и допълнения на наредбата са актуализирани и всички образци на различните видове бонове.

Предложеният проект на акт няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.

С проекта на наредба не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз.

Предложеният проект на наредба е публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове.


Пълният текст на проекта може да бъде видян тук:

Източник: МФ

 

Влезте, за да коментирате

Анкета

Знаете ли как влизащият в сила през май 2018 г. нов европейски регламент за защита на личните данни ще се отрази на задълженията ви като работодател.

Категории

InBalance

Следвай ни

 Следвай InBalance News във Facebook Следвай InBalance News в Google+ Следвай InBalance News в Twitter Следвай InBalance News в LinkedIn

Популярни тагове