Menu
Счетоводни услуги от ИНБАЛАНС
InBalance News е създаден и се поддържа от ИНБАЛАНС България
За да ни се доверите, трябва да ни опознаете!

Пакет от промени в данъчното заканодателство предвижда проект за допълнение на ЗДДС

  • Написана от 

Пакет от промени в данъчното заканодателство предвижда проект за допълнение на ЗДДСМинистерство на финансите публикува за обществено обсъждане проект на Закон за допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.

Целта на законодателната инициатива е прецизиране на разпоредбите, създаващи затруднения при практическото прилагане на закона, твърдят авторите на законопроекта. Освен изменения в текста на ЗДДС, в преходните и заключителните разпоредби са заложени и редица промени в други нормативни актове.  Предложенията на финансовото министерство за корекции в данъчното законодателство са обобщени в мотивите към проекта, цитирани по-долу:


М  О  Т  И  В И

към

Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са във връзка с необходимостта от прецизиране на разпоредби, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.

Разпоредбите за корекция на ползван данъчен кредит са прецизирани с цел, когато при придобиването или изграждането на недвижимите имоти не е упражнено право на данъчен кредит, 20-годишният срок за недвижими имоти да се брои от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1 или от началото на годината на фактическото използване, ако имотите не са използвани повече от една година след годината на изтичане на този срок. По този начин принципът на определяне на тези срокове е уеднаквен с принципа за определяне на сроковете, когато за активите е упражнено право на приспадане на данъчен кредит.

С оглед гарантиране на правната сигурност за регистрираните лица, които по силата на изрично ограничение в закона не са приспаднали данъчен кредит при производството, придобиването или вноса на стока, съответно при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаването на услуга, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на закона, но в хода на използването на активите са приспаднали данъчен кредит в резултат на извършена годишна корекция, се предлага включването в закона на разпоредба, която да регламентира размера на неползвания данъчен кредит, който лицата могат да приспаднат при извършване на последваща облагаема доставка на такъв актив. Понастоящем определянето на този размер е уредено в правилника за прилагане на закона.

За по-голяма правна сигурност при прилагане на формулите за изчисляване на размера на корекциите се предлага пренасяне в закона на разпоредбите от правилника за прилагането му, който регламентират общите постулати при определяне на:

- размера на пропорцията на използване на стоката, включително недвижим имот, която е или би била дълготраен актив по смисъла на закона, за осъществяване на независима икономическа дейност спрямо общото им използване в съответната година;

- коефициента, отразяващ размера на частичния данъчен кредит при използване на стока, включително недвижим имот, или услуга, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на закона, когато през съответната година регистрираното лице е използвало/възнамерявало да използва стоката или услугата за определен вид доставки.

Със законопроекта се предлагат текстове, които регламентират случаите, в които задължението за извършване на годишни корекция отпада.

Законопроектът предвижда прецизиране на разпоредбата за възникване на данъчно събитие в случаите на доставка с поетапно изпълнение.

С оглед допускане на данъчно третиране, несъобразено с правилата на Директива 2006/112/ЕО, е конкретизирано, че прилагането на нулева ставка в случаите на превоз на пътници е приложимо само за техния багаж. При изпълнение на договори за превоз на товари моторните превозни средства не са част от багажа на пътник, по отношение на водачите им.

В съответствие с правилата на членове 344 и 345 от Директивата 2006/112/ЕО относно общата система за данъка върху добавената стойност се предлага допълнение на разпоредбите, които регламентират квалифицирането на златните монети като инвестиционно злато, с оглед прилагането на специалната схема за инвестиционно злато. Предлагат се изменения относно реда за определяне на златните монети, които се търгуват на територията на Република България и представляват инвестиционно злато.

Предвидено е допълване на разпоредбата, която урежда задължителна регистрация на неперсонифицирано дружество, в което са внесени стоки или услуги от съдружник, регистрирано по закона лице, със случаите, когато съдружникът е регистриран по закона след датата на създаване на неперсонифицираното дружество. Промяната цели да не се допуска възможност дружеството да остане нерегистрирано по ЗДДС при наличие на съдружници, които са регистрирани по закона, което би способствало заобикаляне на облагането с ДДС.

Във връзка с намаляване на административната тежест на лицата е предложена отмяна на разпоредбите относно възможността за отказ на  регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв.

Предлага се в случаите на прекратяване на юридическо лице без ликвидация, или на неперсонифицирано дружество, или на осигурителна каса данъчно задължените лица да бъдат дерегистрирани по закона служебно от органите по приходите и да отпадне изискването да се подава заявление за дерегистрация.

Със законопроекта се предлага съкращаване от 14-дневен на 7-дневен на срока за подаване на заявление в случаите на възникване на основание за регистрация по закона.

Предложени са изменения, свързани с облекчаване и оптимизиране на процеса на деклариране, съгласно които, освен в изрично предвидени в закона случаи, отпада възможността за подаването на справка-декларацията, VIES-декларацията и отчетните регистри на хартиен носител и на технически носител. Подаването ще става по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Законопроектът предвижда принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец“ да може да се прилага и към трето лице, когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от това трето лице, ако то е знаело или е могло да знае, че е започната процедура по запечатване. Предложението е с цел превенция срещу избягването на налагане на принудителната мярка чрез смяна на лицето, стопанисващо търговския обект, във времето между установяване на нарушението и привеждане в изпълнение на заповедта за налагане на мярката. В тази връзка се предвижда създаване на правомощие на органа по приходите за разгласяването, чрез бюлетин в Интернет или чрез средствата за масово осведомяване, на списъци на подлежащи на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение.

За отстраняване на възникнали в практиката затруднения са предложени някои редакционни и технически промени, както и промени, свързани с уеднаквяване на използваните в закона термини в съответствие с направени промени в други нормативни актове.

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предложени промени в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за пощенските услуги, Закона за опазване на околната среда, Закона за управление на отпадъците, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за счетоводството и Закона за ограничаване на плащанията в брой, както следва:

В Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС):

Предложенията за промени в ЗАДС са във връзка с прецизиране на разпоредбите  на закона с цел отстраняване на неясноти и улесняване на практическото му приложение, като са предложени следните промени:

Допълнена е разпоредбата на чл. 12 относно определението за тютюневи изделия, като се пояснява, че препаратите за пушене с наргиле (водна лула), които освен тютюн или заместители на тютюна съдържат и ароматизиращи сиропи, също попадат в обхвата за облагане на тютюневите изделия.

В съответствие с чл. 21, параграф 5 от Директива 2003/96/ЕС на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията е предложено да се създаде нова точка 15 в чл. 21, ал. 1 от ЗАДС. Целта е да се допълни хипотезата за избягване на двойно облагане в случаите на производство на електрическа енергия за собствени нужди, като се облагат с акциз само суровините за производство на електроенергията.

Предложението за изменение в чл. 21, ал.2 се прави с оглед необходимостта от създаване на правна възможност за освобождаване от облагане с акциз и чрез възстановяването му за акцизни стоки, когато това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по съответния ред. Предложено е редът да се определя с правилника за прилагане на закона.

Предвижда се при издаването на удостоверителни документи по реда на ЗАДС, когато лицата, подали искането за издаването им, не са отстранили нередовностите в указания от митническите органи срок, административното производство да се прекратява с решение на началника на компетентната митница, като същото ще подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предложено е лицата, които имат удостоверение за освободен от акциз краен потребител и използват енергийни продукти за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, да внасят дължимия акциз за количествата енергийни продукти, използвани за производство на топлинна енергия в срока за подаване на акцизната декларация.

Предложено е допълнение в процедурата по издаване на решението на директора на Агенция „Митници“ при промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издадения лиценз за управление на данъчен склад, като се предвижда решението да подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

Във връзка с новите Правила за търговия с природен газ, които предвиждат всички лица, извършващи сделки с природен газ, да сключват договори с операторите на газопреносните мрежи за регулиране на енергийните потоци, в чл. 57а се създава нова алинея 11, съгласно която операторите на газопреносните мрежи се задължават да предоставят информация в компетентното митническо учреждение на електронен  носител, която да съдържа данните от средствата за търговско измерване. При извършване на проверки от митническите органи данните ще бъдат съпоставяни с тези от уредите за търговско измерване на потребителите на природен газ и подадената от икономическите оператори информация.

В съответствие с Правилата за търговия с природен газ, както и с оглед на либерализацията на пазара за търговия с природен газ, са предложени промени по отношение на мястото за регистрация на лицата, които продават природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво от обекти за компресиране на природен газ. По отношение на операторите на газопреносни мрежи предложената промяна има за цел да създаде необходимата за Агенция „Митници“ информация за осъществяване на ефективен контрол. Същевременно е предложена нова алинея 2 в разпоредбата на чл. 103в от ЗАДС, която изрично да изключи тези лица от задължението да подават информация от средствата за измерване и контрол. Предложението е съобразено с чл. 171, ал. 1-2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно които операторът на преносната мрежа осигурява разпределението на природен газ по газоразпределителната мрежа и отчитането му. Съгласно разпоредбата на чл. 187 от ЗЕ за целите на измерването на природния газ операторът на преносната мрежа осигурява поддържане на базата данни с регистрацията от средствата за търговско измерване и количеството природен газ, както и по сделките със свободно договорени цени, така и на балансиращия пазар. Собствениците на средствата за търговско измерване на количеството природен газ предоставят на оператора на газопреносната мрежа данните от измерванията на тези средства, отнасящи се до сделките със свободно договорени цени и с балансиращия природен газ. Особеност при отчитането на данните е, че на една точка на доставка на природен газ е възможно да има повече от един доставчик или клиенти при един измервателен уред за търговско измерване на оператора в една и съща точка.

С предложението за създаване на нов чл. 75б се цели регламентиране на случаите, когато на територията на страната се установят липси при приключване на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Промяната е във връзка с постановено Решение на Съда на Европейския съюз от 28 януари 2016 г. (Дело C-64/15) по преюдициално запитване относно тълкуването на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз, с което съдът е приел, че член 10, параграф 4 от Директива 2008/118/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че се прилага не само когато цялото количество стоки, движещи се под режим отложено плащане на акциз, не е пристигнало в местоназначението си, но и в случаите, когато само част от тези стоки не е пристигнала по местоназначение. Предвид наличието на решение на Съда на Европейския съюз е необходимо да се осигури еднакво прилагане от държавите членки на разпоредбите от Директива 2008/118/ЕО по отношение на определяне на държавата членка, отговорна за събирането на акциза в различните ситуации, във връзка с което е създадена норма в националното законодателство.

Във връзка с отмяната на Правилника за прилагане на Закона за митниците е предложена и промяна в частта за предоставянето на обезпечения от икономическите оператор, като се отменя препратката, свързана с реда по митническото законодателство.

Предлага се въвеждането на минимален срок от 1 година за валидност на банковите гаранции, предоставяни от икономическите оператори. Досега не съществува срок и това затруднява администрираното на процеса от страна на митническите органи. Предложената промяна кореспондира и със срока за предоставяне на банкови гаранции, посочен в Закона за данъка върху добавената стойност.

Законопроектът предвижда нови забрани в чл. 91б, като се забранява регистрирането на електронен административен документ или издаването на документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, за акцизни стоки, които не са произведени или постъпвали физически в данъчния склад. Също така, въвежда се забрана за подаване на съобщение по реда на чл. 73д за акцизни стоки, които не са постъпвали физически в данъчния склад или обекта на оператора. Предложението е свързано с редица установени случаи от митническите органи, в които български лицензирани складодържатели и български търговски дружества, собственост на европейски граждани, участват в международни схеми за измама. Промяната цели създаване на забрана за издаване/приключване на документи за акцизни стоки, които не са били произведени или не са постъпили физически в данъчния склад/обекта, като доказването на това обстоятелство е в тежест на митническите органи. С предложението за забрана ще се намали негативният ефект от подобни фиктивни сделки в рамките на ЕС, както и превенцията по отношение българските лицензирани складодържатели и участници в тези сделки ще е по-успешна.

Създаден е ред за обжалване на решенията на началника на компетентната митница за прекратяване на валидността на сертификатите за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти, като условията и редът за прекратяването на сертификатите ще се уреждат с правилника за прилагане на закона.

Въвеждат се и нови забрани за публикуване на обяви или съобщения в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки без бандерол и за които акцизът не е заплатен. Основната цел е да се възпрепятстват нерегламентираните продажби на акцизни стоки.

Предвид множеството случаи, при които митническите органи установяват незаконно разпространение на акцизни стоки чрез куриерски (пощенски) услуги в резултат от публикуването на обяви в интернет за продажба на акцизни стоки без бандерол, като чрез куриерските фирми все по-често се доставя предимно тютюн за пушене, се предлага въвеждане на задължение за пощенските оператори да изискват от подателите да декларират, че изпращаните акцизни стоки или отпадъци от тютюн са с платен, начислен или обезпечен акциз, както и че същите са с бандерол, когато такъв е задължителен. Предложените разпоредби са в полза и на операторите на пощенски услуги, тъй като понастоящем, в случай че митническите органи установят държане на акцизни стоки без бандерол или без платен акциз в обектите на куриерските фирми, наказанието се налага на лицето, ползващо обекта, а не на изпраща/получателя на пратката. В  тази връзка, в предложената за целта нова административнонаказателна разпоредба, е предвидено, че наказанието не се налага на пощенски оператор, който е съдействал на митническите органи за установяване на нарушителите. Промяната цели голям превантивен ефект и ще допринесе за разширяване на оперативното взаимодействие между бизнеса и администрацията по отношение контрола върху акцизните стоки и противодействието на нелегалното им разпространение.

В чл. 102 се създава ал. 8, която въвежда задължение за лицата да предоставят документ за самоличност при поискване от митническите органи за целите на осъществявания от органите контрол върху акцизните стоки. Предложението е следствие на случаи от практиката, при които проверяваните лица отказват да представят документ за самоличност на митническите органи. Обстоятелството затруднява контрола, а в някои случаи го прави и невъзможен, поради което митническите органи търсят съдействие от компетентните органи на полицията. В тази връзка предложението е съобразено и с разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.

Допълнени са разпоредбите в чл. 102, ал. 3, т. 1 и в чл. 102а, ал. 6 от ЗАДС, свързани с инсталирането на технически устройства за осъществяване на контрол върху движението на отпадъците от тютюн. Целта на предложението е да се уреди хипотеза, с която се обхващат случаите и на транспортиране на отпадъци от тютюн, за които в конкретни случаи е налице висока степен на риск по отношение на нерегламентираното им използване в производството на тютюневи изделия или предлагането им за пушене.

Във връзка с промените в чл. 102а се създава и нов чл. 102б, като се цели създаването на ясна процедура по отношение прилагането на чл. 102а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС и регламентиране на задължения за лицата, управляващи транспортни средства, с които се превозват акцизни стоки и получателите на тези стоки на територията на страната. Контролът по реда на новия чл. 102б ще обхваща движението на акцизни стоки на територията на страната, независимо от това дали те ще са натоварени/ще се разтоварват в друга държава или в страната, като е налице предпоставка за постигане на равнопоставеност между лицата и постепенно легализиране на целия пазар на акцизни стоки. Предложението няма да доведе до финансови затруднения за бизнеса, тъй като лицата ще имат свободно достъпна форма за контакт с митническите органи, като не се предвижда създаването на специализиран софтуер и ползването на електронен подпис или регистрация за целите на уведомяването.

Законопроектът предвижда и създаване на нов чл. 102в, чрез който се въвеждат задължения, идентични на задълженията на водачите на превозни средства, предвидени в новия член чл. 102б, но само в частта им представяне на документи за самоличност и товара, както и декларирането на данни за вида и количеството на акцизните стоки, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоките и заявяването на очаквания час на получаване/разтоварване. По този начин ще бъде уеднаквен подходът за контрол по време на движението на акцизни стоки, както и ще се създаде равнопоставеност между лицата, управляващи транспортни средства в едните и другите случаи. Предвижда се правна възможност митническите органи да искат съдействие от други компетентни органи за идентифициране и спиране на транспортни средства (пътни превозни средства, железопътни композиции, плавателни средства и т.н.), които по обективни причини не е можело да бъдат спрени от тях. В случай че митническите органи са поискали конкретно транспортно средство да бъде спряно и то е послужило за извършването на нарушение на ЗАДС, компетентните органи трябва да го задържат до тяхното идване за осъществяване на контрол.

Прецизирана е разпоредбата на чл. 103, ал. 2 по отношение връщането на доказателства, събрани по реда на ДОПК. Изменението е продиктувано от разнородната съдебна практика и свободното тълкуване на процеса от подлежащите на контрол лица и администрацията.

Създава се правна възможност директорът на Агенция „Митници“ да утвърди бюджет за контролните покупки, извършвани по реда на чл. 103, ал. 5 от закона, които са ефективен инструмент за събирането на доказателства за нерегламентирани продажби на акцизни стоки. Предложението е и в съответствие с изпълнение на мярка, залегнала в Единната национална стратегия за повишаване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на законодателството 2015-2017 г.

В чл. 107б, ал. 2 се прави допълнение, с което се цели разширяване обхвата на разпоредбата и по отношение акцизните стоки, отнети и изоставени в полза на държавата. Към момента Агенция „Митници“ среща изключителни затруднения освен по отношение съхранението на веществени доказателства, събрани при извършване на проверките, така и по отношение на акцизните стоки, след влизане в сила на наказателните постановления и тяхното отнемане.

С предложената промяна в чл. 107з, ал. 4, т. 2, б. „а“ се цели засилване на института на споразумението за прекратяване на административнонаказателно производство, като се дава възможност при първо извършено нарушение да бъде наложено наказание под минималното определено в съответната административнонаказателна разпоредба.

Предложението в чл. 110 е с цел прецизиране на санкциите, съобразно е с тежестта на нарушението, и е продиктувано от създаването на трайна съдебна практика по отношение маловажността на извършеното противоправно деяние. След анализ на отменените наказателни постановления, случаите на неизпълнение на задълженията по чл.110, ал.1 от ЗАДС в законоустановения срок, а няколко дни след изтичането му, се разглеждат като маловажни такива по смисъла на чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания, като се акцентира на обстоятелството, че задължението по чл. 110, ал. 1 от ЗАДС все пак е изпълнено, макар и не в законоустановения срок, а няколко дни след изтичането му.

Поради зачестилите случаи в рамките на една година, при които митническите органи установяват превозване на укрити акцизни стоки, предимно алкохолни напитки с валиден български бандерол за други държави членки (основно за Гърция), се създава административнонаказателна разпоредба и лицата, които държат и превозват акцизни стоки без опростен придружителен документ, ще се наказват с глоба в размер от 1 000 до  4 000 лв. или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 6000 лева. Само от началото на годината митническите органи са установили нерегламентиран превоз на над 10 хил. бутилки високоалкохолни напитки. Понастоящем за деянието може да бъде наложена санкция единствено по реда на чл. 126а, ал. 1 от ЗАДС, което от своя страна не оказва търсения превантивен ефект и превъзпитание на нарушителите.

Създава се нов чл. 112б, поради необходимостта от конкретно разписване на административнонаказателна разпоредба, с която да се санкционират лицата при констатирани от митническите органи липси или излишъци при данъчнозадължените лица. Също така предложената разпоредба цели превенция на лицата за правилно и своевременно водене на Дневник складова наличност и отчетност, при което да може да се осъществява ефективен контрол и проследяване на въведените, произведените или изведените акцизни стоки, в това число и междините продукти. Все по-често се забелязва тенденцията в данъчни складове митническите органи да откриват големи количества излишъци, за които не може да бъде удостоверено по безспорен начин как са въведени, или дали са произведени в данъчния склад, тъй като не са вписани в материалната отчетност.

Предложението за промяна в чл. 123 е с цел прецизиране на санкциите съобразно тежестта на нарушението и е продиктувано от създаването на трайна съдебна практика по отношение маловажността на извършеното противоправно деяние. Така определените законоустановени минимални нива на санкцията по чл. 123, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС не водят до постигане на желания от законодателя превантивен ефект на този тип нарушения, а напротив – извършват се такива нарушения, налага се административнонаказателната отговорност на нарушителите, но съдът отменя наложените по такива наказателните постановления минимални санкции, обосновавайки решенията си с прекомерността и несъразмерността на същите на конкретното нарушение по чл. 123, ал. 1 и ал. 2 от ЗАДС, както и не водят до реално събиране на наложените санкции.

Предвидени са промени в чл. 107в и чл. 124, с които се цели въвеждане на правомощия на митническите органи да се разпореждат чрез продажба на акцизни стоки, които не подлежат на преработка или „унищожаване“, както и други акцизни стоки преди приключване на административнонаказателното производство, поради значителни разходи за митническата администрация за съхранение, както и когато съхраняването им е невъзможно или представлява опасност за живота и здравето на хората и за околната среда, като получените суми от продажбите се внасят по депозитна сметка до приключване на административнонаказателното производство. Също така до настоящия момент разпореждането само чрез преработка или унищожаване ограничава възможностите годни за реализация акцизни стоки да бъдат продадени, като в същото време данъчните складове за производство на акцизни стоки отказват преработката им, тъй като това би нарушило производствения им процес. Дългото съхранение на отделни видове акцизни стоки (бензин) води до промяна на физико-химичните качества, както и до намаляване на обема им, и до невъзможност за последваща реализация, като има случаи на иззети, задържани акцизни стоки, които са годни за реализация чрез продажба.

Предложението в чл. 126 е във връзка с резултатите от проверките, осъществявани от митническите органи в обектите за съхранение и/или продажба на освободени за потребление моторни горива. Предложението цели постигането на дисциплиниращ ефект спрямо всички лица, като същевременно ще доведе и до „осветляване“ на пазара на горива в страната. Така изградената връзка между системите на Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите ще се превърне в по-ефективен инструмент за реализация на мерките, свързани с повишаване на приходите от продажбите на моторни горива – проблем, разрешаването на който напоследък се превърна в целенасочена държавна политика.

Мотивите за изменението в чл. 126б, ал.2 са, че предвидените минимални размери на административни наказания са високи. Предложението е с цел прецизиране на маловажността с оглед тежестта на нарушението и наличието на съдебна практика. Не на последно място самата разпоредба се прилага само на място на извършване на нарушението, което предполага на лицето да бъде наложено наказание в минимален размер или да бъде предупредено по реда на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.

В Закона за опазване на околната среда и Закона за управление на отпадъците се правят съответните изменения във връзка с изискванията на чл. 14, ал. 3 и чл. 48, ал.2, т.6 от Закона за акцизите и данъчните складове.

В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):

Предвидена е промяна, свързана с прецизиране на текстове в ЗКПО и тяхното съгласуване с промените в ЗДДС. Целта на предложената промяна е свързана с привеждане на разпоредбите в ЗКПО, относно непризнати разходи от липси и брак, в съответствие с направени промени в ЗДДС.

В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

Предложенa е промяна, съгласно която годишната данъчна декларация, която се подава от самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, както и декларацията по чл. 55, ал. 1, която се изготвя и подава от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци, да се подават само по електронен път от 2018 г. С цел по-голяма яснота е предвиденa и преходна разпоредба, съгласно която двата вида декларации, за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2017 г., се подават само по електронен път. С предложението относно декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се унифицира и редът за подаването й с този, регламентиран по отношение на декларацията по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, тъй като се ползва един и същи формуляр, а съгласно ЗКПО той се подава само по електронен път.

Във връзка с възможността годишната данъчна декларация да се подава от всички данъчно задължени лица по електронен път е предложено отпадне на предвидената в закона отстъпка върху данъка за довнасяне при подаване по електронен път на годишната данъчна декларация.

Предложена е промяна, съгласно която изискването на закона за прилагане към годишната данъчна декларация на „удостоверения“ за внесения в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава, в случаите на доходи на местни физически лица от източници в чужбина, се заменя с изискване за прилагане на „доказателства“. Предложението цели улесняване на лицата, които декларират доходи от източник в чужбина, и представлява по-широка формулировка, даваща възможност да се прилагат различни доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Допълнителен аргумент за промяната е и унифициране текстовете на ЗДДФЛ и ЗКПО. Предвидено е промяната да се приложи и при подаването на годишната данъчна декларация за 2017 г.

В закона се предвижда местните физически лица да могат да декларират в годишната си данъчна декларация придобитите през годината необлагаеми доходи, съгласно чл. 13 от закона, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт. С предложението се цели да се оптимизират процесите, свързани с проверки и ревизии на физическите лица във връзка със съпоставката между имуществото, придобито през течение на годината и декларираните от тях доходи. Към настоящия момент няма възможност за деклариране на необлагаемите доходи в годишната данъчна декларация и установяването им може да се извършва единствено в хода на извършваните проверки и ревизии. От друга страна, в практиката често се установява, че при първоначалната съпоставка несъответствието се дължи на придобити през годината необлагаеми доходи, които не се декларират.

Предложена е промяна на срока за подаване на справката, която се предоставя от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, за изплатените през годината доходи на физическите лица (справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ), който вместо до 30 април ще е до края на месец февруари. Чрез промяната в срока ще се даде възможност да се извършва по-ефективен контрол в случаите на възстановяване на данък от органите по приходите във връзка с подадени годишни данъчни декларации. Освен  това промяната ще даде възможност на лицата да декларират коректно своите доходи, като се предостави съответната електронна услуга. Това би представлявало и стъпка към въвеждане на предварително попълване на данъчните декларации от страна на приходната администрация.

В Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ):

Предложена е промяна, чрез която специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари няма да се облагат самостоятелно, а в състав към съответния влекач за ремарке и седлови влекач. Промяната цели преодоляване на установени, при обмена на данните от регистъра на МВР, проблеми при облагането на специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и тяхното коректно категоризиране съгласно разпоредбите на чл. 55 от ЗМДТ.

Направено е предложение електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 да бъдат освободени от данък  върху превозните средства. Промяната цели намаляване на вредните емисии в атмосферата и продължаване на водената данъчна политика по отношение на електрическите превозни средства.

Предлага се прецизиране на разпоредби в закона, свързани със заплащане на данък върху таксиметров превоз на пътници, като с промяната се постига пълно съгласуване между Закона за автомобилните превози и ЗМДТ.

Предложени са някои редакционни промени, свързани с обектите на облагане с данък върху превозните средства, като с промяната се постига съгласуване между Закона за движение по пътищата и ЗМДТ.

В Закона за счетоводството (ЗСч):

Предложените промени в Закона за счетоводството са във връзка с необходимостта от прецизиране, коригиране и допълване на някои разпоредби с цел по-правилното им прилагане в практиката и по-ясното им разбиране и тълкуване, с което ще се избегнат проблеми при практическото прилагане на разпоредбите както от лицата, така и от администрацията.

В частност, мотивите за предлаганите изменения и допълнения се свеждат до следното:

Измененията в чл. 29, ал. 4 и ал. 6 са изцяло редакционни и целят да се постигне коректност и избягване на възможността за двусмислено или неправилно тълкуване на текстовете.

В чл. 38, регламентиращ публикуването на консолидиран финансов отчет на крайното предприятие майка, в случай че предприятието майка е освободено от задължението за съставяне на такъв, съгласно приложимите счетоводни стандарти, се прави уточнение относно срока за публикуване, когато отчетният период на крайното предприятие майка е различен от приетия отчетен период в България.

Измененията в чл. 48 се налагат с цел пълно съответствие с европейското законодателство, в частност с Директива 2014/95/ЕС на ЕП и на Съвета по отношение на оповестяването на нефинансова информация.

С изменението в чл. 54 се цели да се прецизира разпоредбата и да се уточни как следва да бъде изготвен годишният доклад за плащания към правителства. От досега действащата разпоредба не става ясно на какъв език следва да е изготвен докладът и как трябва да е представен размерът на плащанията.

В допълнителните разпоредби се прецизира определението за „нетни приходи от продажби“ и се привежда в съответствие с определението за „нетен оборот“, дадено в Директива 2013/34/ЕС (Счетоводната директива). Определението за „обичайна дейност“, свързано с определението за „нетни приходи от продажби“, се отменя, тъй като става излишно.

Създава се нов § 5а с цел да се обезпечи правилното прилагане на закона от предприятия, чиято счетоводна база за съставяне на финансовите отчети са международните счетоводни стандарти. Разпоредбата уточнява, че предприятията, прилагащи международните счетоводни стандарти, приети за прилагане в ЕС с Регламент № 1606/2002 на ЕП и на Съвета, се прилагат изцяло, както са приети, без изменения.

В Закона за ограничаване на плащанията в брой с цел намаляване на сивата икономика се предлага нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащанията в брой в страната да се намали от 10 000 лв. на 5 000 лв. Предлаганото ограничаване на плащанията в брой е в съответствие и с наложилата се практика в другите държави членки на Европейския съюз, където прагът за плащанията в брой е в диапазон от

2 000 до 3 000 евро. Ограничението ще се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 5 000 лв. по курса на Българската народна банка в деня на плащането. Мярката ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще способства за минимизиране на разплащанията в брой по сделки между лицата, участници в стопанския оборот. По отношение на икономическите оператори и на гражданите не се очаква увеличение на административната тежест, съответно по отношение на администрацията не се очаква увеличение на разходите за администриране на предложената промяна.

За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост.

Ефектът върху бюджета от предложената със законопроекта промяна в ЗДДФЛ за отпадане на регламентираната отстъпка от данъка за довнасяне по годишна данъчна декларация се оценява на допълнителни приходи в размер на 1,2 млн. лв. за 2018 година.

Другите предлагани промени се очаква да окажат незначителен ефект върху приходите от данъци, който на този етап не може да бъде изчислен с точност.

С проекта не се въвеждат в националния правен ред нови норми на правото на Европейския съюз.


С пълният текст на проекта можете да се запознаете тук:

Срокът за обществено обсъждане е до 14 октомври 2017 г.

Източник: МФ

Влезте, за да коментирате

Анкета

Знаете ли как влизащият в сила през май 2018 г. нов европейски регламент за защита на личните данни ще се отрази на задълженията ви като работодател.

Да, запознат съм с регламента и моите задължения по него като работодател, опериращ с лични данни. - 6.3%
Не, все още не съм проучил новите регулации в областта на личните данни. - 87.5%
Не, разчитам ТРЗ специалистът, който обслужва бизнеса ми, да ме информира за новите ми задължения. - 6.3%

Общо гласували: 16
Гласуването по тази анкета е приключило on: Август 31, 2018

Категории

InBalance

Следвай ни

 Следвай InBalance News във Facebook Следвай InBalance News в Google+ Следвай InBalance News в Twitter Следвай InBalance News в LinkedIn

Популярни тагове